Мама

bilyanka-s-mama-koenigstein

Мама и досега не вярва като ѝ кажа, че ако имах възможност да си избирам родители, пак щях да си избера нея и баща ми. Струва ѝ се прекалено хубаво, за да е истина. А иначе е способна да повярва и в най-невероятните неща на света. И те накрая да се окажат напълно реални, което е толкова успокоително.

Няма признание на тоя свят, което да я възмути и ужаси, стига то да е истината. И всеки може да очаква да чуе от нея точно това, което си мисли.

Няма нещо у някого, което да не се опита да разбере и да приеме, колкото и да е чуждо на мирогледа ѝ. Тя знае, че светът е шарен, че всички сме различни (включително дъщеря ѝ) и това ни е най-хубавото.

Не познавам друг човек, който се появява точно във времето и мястото на пълното ти отчаяние и така жизнерадостно намигва “Почакай да видиш утрето де, то може да се окаже интересно”, че го превръща в отчаяна надежда. Не познавам жена, която сама себе си намира за толкова слаба, а притежава безкрайна сила и смелост. Не познавам друга жена, която може да те изненадва непрекъснато и на закуска и на вечеря. Такава жена е, че ако няма на хоризонта трудни върхове за покоряване, сама ще си ги изгради, просто защото лесно постижимото не е интересно и е без всякаква стойност.

Баща ми обичаше да се шегува, че песента “Скалолазка” на Висоцки като да е писана специално за нея. Половината стръмнини в живота си съм ги изкачила благодарение на нея. Половината чудни материални и духовни пътешествия ги дължа на нея. Половината най-интересни житейски беседи в живота ми са минали с нея. Половината моменти, в които съм плувала в безгрижен смях ги дължа на нея.

Не е като да не спорим и да не се караме понякога, но дори и в това има смисъл, а и бързо отминава. Това е майка ми:моята най-добра приятелка, моят гид, всеотдайният ми и неуморим шерп, трезвомислещият ми учител, нравственият ми коректив, суровият ми , но справедлив критик, безжалостният треньор, спасител, опората ми , предизвикателството ми , най-щедрият домакин и душеприказчик на всичките ми приятели.

 

Advertisements

Баба ми за любовта

Баба ми имаше един много интересен израз. Видеше ли ме да се мотая около нея замаяна , все казваше проницателно “Я, някой ти  е седнал “кръстато” на сърцето”.  Сиреч-седи по турски, със скръстени крака, и не ще да се маха. Значи е любов. За нас християните любовта е кръст. А турците седят кръстато един на друг в сърцата си. Любовта си е любов.

Винаги съм се опиянявала от умението и да смесва всякакви символики. Нейният адрес беше света.