Как фейсбук крякането уби жанра на статията

“Ако нещо си струва да бъде свършено, то трябва да се свърши добре”

Британска поговорка

Този текст е тъжен и носталгичен и е за абсолютната  девалвация на  журналистиката. Посвещавам го с много любов на колегите-журналисти от моето поколение, и онези от по-старото, които безкрайно уважавам и не ги изброявам поименно, само за да не пропусна някого. Много от тях продължават да работят възхитително, въпреки обстоятелствата,  като че ли създадени специално за това, да обезценят и моженето и усилията им. От няколко години наблюдавам с мъка подмяната на нещо, което беше действително професионализъм с нещо друго, което си признавам, че и на мен ми е трудно да окачествя с по-възпитано определение от “долнопробно подобие”. И това подобие се налага систематично като новата норма и за съжаление се възприема най-лесно от аудиторията. Рискувам още в началото да вляза във вътрешно противоречие, но ще си го позволя. Пиша този текст от първо лице единствено число, а причината да го започна са всички текстове, писани от първо лице единствено число, които в момента ни пробутват за статии  основно някои сайтове.  Не. Те са точно обратното на статии – това са врекливи и дълги фейсбук статуси, без всякаква информационна стойност и след малко ще обясня защо. Има си и конкретен повод, разбира се. Пръкна се в интернет-пространството и се завъртя лавинообразно текст, който традиционно раздели онлайн-обществото на две – ликуващи и възмутени. Озаглавен е “Празните утроби на българките” и ако трябва да резюмирам есенцията на съдържанието му, то се побира в следните няколко думи: ако една жена не роди до 30-годишна възраст, значи има отклонения от нормата или не може да си намери съпруг. А основният аргумент (да не кажа единственият), който авторът предлага е: “Жена ми роди на 22, аз бях на 25 – това Е нормалното”. Щях да подмина с безразличие бездънната непотребност на този текст, ако не ми направи впечатление как мои уважавани и мислещи приятели го коментират в социалната мрежа с презумпцията, че това е статия. Не, приятели, не е. Това е просто по-дълъг ФБ статус, който придобива чуваемост просто защото е изокан емоционално, радикално и кресливо и се е напъхал в контекста на актуална обществена полемика каквато е демографската криза. Личният опит на господина, писал текста явно е единственият, на който се обляга и ако просто го беше публикувал във ФБ страницата си или в блога, всичко щеше да е наред. (Правя само уговорката, че дори и в този си непретенциозен блог рядко си позволявам просто да “окам” а си правя труда да разгръщам темите във всички възможни аспекти, но да речем, че проблемът си е мой, никой не ме заставя, така съм си избрала). Оттам-нататък в нещото, за което говоря и което извън контекста на социалната мрежа е невъзможно да се определи като жанр – ако нямаше интернет, този текст нямаше да съществува – няма цитиран нито един научен факт, нито мнение на специалист, няма и статистика, няма бекграунд, няма дори литература. И въпреки това се харесва и се чете. Защо? Ето някои от причините. Основната от тях е във внушенията, които коварно се налагат през последните няколко години, че “джурналята са тъпи и корумпирани” и можем да минем без тях. Ще им покажем един вид как се пише. Работила съм във всички възможни видове медиуми: електронни и печатни и до болка познавам спецификата на работата там. Минала съм през всякакви нива и идеално знам за какво говоря. Не, скъпи писачо на фейсбук постове. Твоето отношение към журналистиката е точно като “меракът на чичо Денчо”, безсмъртният герой на Михалаки Георгиев, да размахва клечката пред оркестъра, просто защото от позицията на безпросветното му невежество, това изглежда най-лесно. Изумителното е, че редовата читателска аудитория също би възразила  чичо Денчо да дирижира виенска филхармония, но няма нищо против да чете теб и останалите като теб. Просто така ѝ е по-лесно и разбираемо. Самата аз мога да си обясня  уюта на едностранчивия, предразсъдъчен текст, в който авторът излива личния си опит като мяра за всичко, който поучава и  назидава съмишлениците и заклеймява опонентите. Да де, само че  както казва един мой мъдър приятел “Opinions are like assholes. Everyone has a one¨(мненията са като задниците – всеки си има по едно). Имаш право на своето си лично мнение, само нямаш право да го наречеш статия. За да се осъществи  този жанр авторът изчезва, прибира тлъстото си его и наглото си лично мнение, за да представи темата от колкото се може повече страни.  Ако пък разисква проблем, в който има конфликт между страни, тази статия не може да види бял свят, докато не си кажат мненията и двете страни. Когато започвах работа преди години имах 2 водещи постулата:девизът на Ройтерз “тук от лингвисти правим журналисти” и ” давай всички възможни гледни точки – сиреч това е така, обаче погледнато от друга страна е онака”. Жанрът на статията е създаден с цел да се излезе от новината. След “кой, какво, кога, къде” да кажем още нещо стига да си струва. Да направим прогноза. Да предупредим обществото, че се задава проблем. Да бъдем полезни За Бога! не само като информатори, но и като анализатори. Коментарът е съвсем друг жанр. Там личното мнение се препоръчва, но то пак трябва да стои опряно на фундамент, какъвто са фактите и то не онези факти, които ти харесват на теб, писачо, защото угаждат на мнението ти, а ВСИЧКИ ФАКТИ. Спомням си как само заради един текст съм работила по цяла седмица или месец даже да събирам информация и то без да се занимавам с разследваща журналистика. И не само аз. Просто моето прекрасно поколение работеше така. И това е само малка част от детайлите, които правят тази, за съжаление изчезваща професия, сложна.

Не е новост, че само част от телевизионните журналисти са действително добре платени и така е по цял свят. Но днес пишещите са подложени не само на мизерно заплащане, политически и икономически натиск, ами трябва да търпят унижението, че всеки чичо Денчо с интернет-достъп, може да се присмее на труда им и да тръгне да доказва колко го бива. Съзнавам, че една присмехулна реакция от сорта на  “па едно време кви журналисти имаше” се налага от само себе си. В случая обаче е напълно уместна и няма място за подигравка. Да, имаше и в скоро време ще изчезнат, напълно изместени от толкова харесваните денчовци с огромното его. Мога да проектирам тази тъжна прогноза и извън България. Та самият 45-ти американски президент  дозакла флагманите на свободния американски печат, сред които и “Ню Йорк Таймз”, издание с над 150 годишна история, под претекст че фабрикуват фалшиви новини. Той не само ги отстрани от пресконференциите си, но и прескочи медиумите като излишни и заобщува с електората си в Туитър. По този начин пое  в свои ръце “цялата единствена, изконна и свята истина”, писа се за неин единствен носител и непрекъснато внушава от туитърската си трибуна колко са лоши журналистите и как лъжат, защото понякога цитират анонимни източници. С това не само съзнателно нарушава първата и петата поправка в американската конституция, с които би трябвало да е наясно по-добре от мен. Така той руши единствената власт, която би могла да му бъде  безпристрастен коректив и налага един отчайващ хаос от лични , пристрастни и категорични мнения, които не след дълго мнозинството ще излапа като истина от последна инстанция, най-вече защото е по-лесно. Защото отказът от критично мислене и пълната профанизация не е феномен от последната декада, а  доста по-стар. Така е, драги ми писачо на фейсбук постове. Всяко нещо, което не знаеш как точно се прави, изглежда лесно и от писането за теб по-лесно няма – грамотен си и имаш интернет-достъп. Въпросът е, че дори и да имаш какво да кажеш, ти не можеш да излезеш от личния си опит и егото, защото не знаеш как. И даже не съзнаваш, че не знаеш.  Ти вина нямаш и това е абсолютен факт. Виновни са  уж сериозните информационни сайтове, които ти дават трибуна и учат читателите си, да свикват с невежеството ти.  Да речем, че все повече от това ще предстои и да спрем дотук.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s