В навечерието на деня на Европа ,

67 години след предложението на Шуман, 60 години след създаването на Европейската икономическа общност, четвърт век след създаването на Европейския съюз, 10 години, откак ни присъединиха и часове след победата на Макрон във Франция, мрачно размишлявам за самата Европа, която обичам, която е мой дом,  и няма как да ми е весело. Оказа се, че “спасителите” на Европа и Европейския съюз най-паче, са повече отколкото самата Европа и съюзът могат да понесат, за да оцелеят. Под спасители разбирам всички онези от нас, които се водят водят номинално европейци, но иначе не желаят да имат нищо общо с евросъюза.  Те казват “Няма шанс ЕС да бъде спасен” или “ЕС трябва да бъде спасен”, което на практика е едно и също внушение. Точно същото послание носят и онези, които въртят темата за неминуемия разпад на евросъюза като шоколадов бонбон в устата си, и примижават от блаженство при самата мисъл за това. Бонбонът в случая е отровен, но те като че ли не го съзнават. Все повече хора гледат на ЕС като на чуждо, враждебно тяло, като на злокачествено образувание, създадено с единствената цел да съсипе живота им и бъдещето на децата им. “Европата така ни кара да правим”, “Ние не щем, ама Европата ни принуждава…” ” От нас искат само да слушкаме и изпълняваме….”и можете да го продължите в този дух докъдето искате. Чакайте малко. Кое по-точно е Европата? Онея в Брюксел и Стразбург, предполагам ще е отговорът. Ами нали “онея” сме всички ние, които сме изпратили с избори наши хора там да ни представляват. И да приказват, когато се налага, да възразяват, ако не са съгласни с нещо и да предлагат по-добри неща. Непрекъснато из мрежата се въртят къде остри къде по-меки изявления на евродепутати от най-различни  страни. Но  нито веднъж, нито един от вас, сънародници мои, които познавам,  не е публикувал паметно изявление на българин. Замисляли ли сте за това? България е равноправен член в края на краищата и си има правото на глас. Доживяхме да се заговори за “Европа на различни скорости”, че да се възмутят най-вече еврофобите, което е още едно противоречие и за него нямам обяснение. А кой е виновен за това? Ние сами, разбира се. Влязохме доброволно в съюза, никой не ни е карал насила. Имаме всички шансове да развием онова, което е важно за нас. Ако не успеем, никой няма да ни е крив. Не само че нищо страшно не е произтекло от това, ами даже напротив – добро произтече. Смело предполагам, че децата на повечето “спасители” на ЕС учат някъде из европейските университети като се ползват от преференциално ниските такси, самите те се възползват от безвизовите режими и обикалят на воля из континента и това е само бегъл пример. И въпреки това не само в България, но и в други европейски страни се засилват националистическите центробежни сили. “Спасителите” на ЕС  искат да се спасяват поединично, всяка страна сама за себе си. Ключов момент за мен в дебата Макрон/Льо Пен, беше въпросът на новия френски президент към опонентката: – Защо, когато в европарламента имаше заседание на тема сигурност, никой от Вашата голяма група не благоволи да присъства?” А де. Защо, наистина?  Ами ясно е защо. Защото националистите не ги устройва да решават проблемите съвместно. Не искат страните от ЕС да се справят с тероризма заедно. Искат да бъдат контра до доказването на пълната безпомощност на същия този евросъюз. Това им е играта. Да, но светът е какъвто е, и какъвто е днес, всяка отделно взета държава има много по-малко ресурс да се справи със световния тероризъм. Ние сме в състояние на война с терористите и едва ли има някой, който да не го е разбрал. По време на война, държавите се обединяват, а не се разединяват. ЕС има нужда от реформи да, не от “спасение” обаче. Т.нар. “спасение”, което му готвят, е пагубно за него. Определих избирането на проевропейски настроения Еманюел Макрон за президент като чист озон за Европа и дано успее да се насити достатъчно с него, за да се реформира преди някой да я “спаси”. Отчаяно нужно е да се проумее у нас обаче , че не някаква имагинерна вражеска, бюрократична структура заставя някого да прави каквото и да било, а участваме всички ние и просто има правила, които трябва да се спазват. Че  промяната на тези правила, ако не са добри, е възможна само и единствено с дебат, и който не е готов за такъв дебат, или няма качества, или го мързи, няма място в европарламента или еврокомисията. На “прорицателите”, които предвкусват с наслада един разглобен ЕС  мога само да кажа, че точно днес и точно в този ни свят, резултатът от един разпад е във висша степен непредвидим, и може да им се отрази по начин, който никак ама никак няма да им  хареса. Нещата са свързани действително така, че  ако пеперудка в Буркина Фасо размаха неправилно крилца,  това може да предизвика торнадо в Люксембург.

П.П. Все пак може и да попаднете на запис с изявление на  български евродепутат, който има конкретна позиция по проблем. Изпратете ми го. Нали ще председателстваме ЕС на всичко отгоре? Ще ми бъде интересно да го видя.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s