Благодаря, доц.д-р Руске! Или как плахите селски въстания срещу грамотността преляха в гражданска война.

Медитирам над sms от мой ученик и се чудя какво да направя. Дълго се чудя и почти се колебая. Инстинктът ми е да му кажа следващият път като се видим “Миличък, умолявам те да делиш частицата за отрицание “не” от глагола, защото съм ти симпатична и искаш да ме радваш. Не за друго. Напиши ми “не мога”, златният ми, а не “немога”. Знам, че винаги така го пишеш и не намираш за нужно да си променяш навиците заради мен точно, но го мисли като един малък граматичен подарък. Нищожно усилие, нали?”. Трезвомислещата ми половина обаче дърпа импулса за ръкава.”Биляно! Ти му преподаваш английски език. Какво те интересува какъв му е българският? Какъвто ще да бъде. Ще го обидиш. Ще го приеме за нахлуване в личното пространство и нямаш право да му го причиняваш! “. Така и не го коригирах, признавам си. Изтезавайте ме, трепете ме – не посмях. Направо “непосмях”. Парен каша духа. Толкова проблеми си имам и без това с “личните пространства на учениците си”, че понякога ми иде да си изям дипломата. За какво ми е изобщо това, че преливам от научни факти и полезна информация? А съм излязла от коловоза на английските неправилни глаголи, за да им разкажа за Лувъра, а съм ги обидила. Той един друг мой ученик почти ми се обиди. Не знаел какво  е Лувър, не бил чувал за него, и него ако сме го питали, изобщо не искал и да го знае, какво сме му го занавирали в носа. На к’ви се праим?  Всяка допълнителна информация ги вади от равновесие тези нежни създания, наранява  и разстройва, а после директорката ми вади душата заради садизма, който упражнявам. Е, да, има 1-2 деца, на които им е интересно, но те не представляват електорално мнозинство.

Защо тогава се възмутихме и огорчихме от факта, че група удобни български учени, тактично  се опитват да спестят неудобството от тая тежка книжовна норма? От този анахроничен архаизъм, който смущава сънищата вкупом на ученика, на учителя му, на инспектора и Сакън! на държавния чиновник. Ето какво четем в брой  5855 (89) от 19 Април 2017 на в-к “Сега”: “Провежда се изследване за нагласите на обществото към съвременния книжовен език. В изследването участват няколко институции, координирани от Института по български език към БАН. На база резултатите от изследването ще се вземат мерки и теглилки за езика, има вероятност да се ампутира пълният член от книжовната норма, както и да се опрости като цяло правописанието, защото народът се измъчва.

доц.д-р Руска Станчева:

Искаме да видим дали не е настъпило време за промяна в някои пунктове от граматичните норми и това да бъде отразено своевременно в правописния речник.

Необходимо е да се предприемат действия, така че българите да получат идентификация за грамотност, което би довело до положителна нагласа към езика. Ние самите да имаме такава нагласа, че езикът ни във вида, в който е, да нее само удобен и бърз за употреба, а да ни дава представа за това кои сме били, какви сме в момента и какви ще бъдем. Очакваме а установим, че в момента има два кода. Единият е устният код, която служи за бърза ежедневна комуникация, а другият е официалният, писменият. Целта е да намерим доказателства дали е нужно двете форми да се доближат. Като пример може да се даде учтивата форма. Много хора се придържат към това правило и ако се докаже, че е приемливо (кое??? – б.р.), то може да бъде граматически изменено. Това не е опростяване, защото би облекчило комуникацията. Хората няма да си мислят непрекъснато дали се изказват правилно или не…”

И още има:”До момента сме направили изследване на фокус групи с различен социален статус – между учещи, специалисти, които работят ежедневно с езика, служители на държавната администрация, както и всякакви хора, които професионално не са обвързани с езика. Въз основа на това имаме въпроси относно членуването, учтивата форма, ходимЕ, четемЕ, кой-кого формите, свой-негов и други. Няма човек, който да не прави грешки с пълен и кратък член, включително и професионалистите. Между нас, езиковедите, има спорове дали трябва да остане това правило, или пък да се предприемат някакви промени.”

Доц. д-р Руске, светице наша! Крайно време беше! То нашето език като език ли е? Мъка голяма. Още помня един мой преподавател по английски език от университета, който казваше.:”Ми то другите аналитични езици си имат множествено число като слънце. А при нас? Казваме “крак” – “крака”, “рак – раци” и “вълк-вълци”. Обаче. “влак-влакоВЕ”, а не “влаци” и защо не е “крак-краци”? А? Защо? Представете си, че сте чужденец и учите български език – никаква логика, нищо, на което да се опрете. Всяко съществително си има свое множествено число. Иди го запомни!”. Иронизираше, разбира се, и то навреме, но едва ли самият той е подозирал, че ще дойде време, в което тегобата на българския език, ще дойде непосилна на автентичните носители на същия този език. Малките селски въстания срещу книжовната норма, започнаха тихо преди няколко години с протестите срещу безславния, клет пълен член. “За какво ни е?” сбърчиха умислено  мъдри чела кфн-тата и дфн-тата.”И без това 80% от българите не могат да го ползват по предназначение.” (б.а. кое му е трудното да определиш подлога/ЪТ в едно изречение, на който му отива да го премениш с пълен член, и досега не мога да си обясня. Толкова ли е непосилно да пробваш? Ако му схожда предлог отпред, значи пълен член му е много и иска кратък “на учителя” “пред учителя”. Но! “учителят удари шамар на ученика”. Не “на ученикът”). Значи ще го скопим този и без това неприличен член, за да не травмира излишно ползващите и без това инквизиторския ни език. После интифата “кой” и “кого”. “А, те всички казват “на кой каза?” значи нямат нужда от “кого”. Да отпада, да ни се маха от главите, че и без това си имаме куп синтактични проблеми”. Да де, ама синтаксисът без “кой” и “кого” хич не върви. С риск да вбеся перфекционистите, всеобщата заблуда е, че правописът на думите съставлява 100% от грамотността. Това е една наистина дълбока заблуда. Истинската, трагична неграмотност е синтактичната. От нея ми се отключва вертигото и ми прилошава. Окото ми не мигва, ако някой напише “оцелих” или “oмилостивявам”. Направо ме бройте оцелена и oмилостивена. Невъзможността или нежеланието да подредиш смислено изречение е онова, което ме отчайва. “Немога” и “Неискам” също прилежат към това. Но стиска ли ни да го кажем на учениците си? В края на краищата те чрез делегираните бюджети и таксите за частните училища командват парада. Те колят и те бесят – каквото напишат – това ще е. Те са и бъдещите държавни чиновници.

Впрочем, тъй като доколкото разбирам е обявена война на грамотността съвсем сериозно и официално, може би е въпрос на много малко време неграмотността да бъде узаконена. Пардон! “Озаконена”. Може и президентски указ да поискат даже. Или да мине на парламентарно четене и да изскочи от другия край като закон. Не желая да си представя как ще изглежда  публикацията в Държавен вестник. Впрочем защо не? И без това трябва да свикваме вече. Я да видим.  Резюмирам най-често срещаните говорни и правописни грешки и ги легализирам така:

– няма пълен и кратък член. Даже изобщо няма член, че неудобно някак си да го споменаваме. Кой каквото иска да пише и ако ще да изглежда асексуален даже. И без това е модерно.

– частицата за отрицание се слива веднъж завинаги в брачен съюз с глагола. Няма да я отделяме и да ги развеждаме. Без това сме негативисти по манталитет.

– дилемата “кой” и “кого” изчезва в небитието: “кой” убива “кого” на дуел.

– “пишеме”, разбира се, както и колкото можем. Ако някой се  заяде, ше ходиме да се саморазправяме с него.

– редукцията на “о” в “у” е изживяла времето си. В тренда е редукцията на “у” в “о”. Омислих ли ви? Ще свикнете постепенно.

– същото е с обеззвучаването на “з” в “с”, на “д” в “т” и на “б” в “п”. Сега е обратното. Не сте прозди, нали? Зтоплихте.

– пунктОацията е страшно натоварваща. Запетайките са безсмислени, то и без това подчинение изречения никой вече не пише. (б.а. нали кой уби кого, помните)

– така убиха и “който и която”. Остана само “където”. “Където” не могат да го убият. Най-много да го удавят или подпалят, но засега  изчакват. “Онзи, където…” остава все още несъкрушим.

– и  “което” оцеля. Обаче само в изречението “Благодаря за което”. Не знам (сорка “незнам”) тук къде се поставя запетайка. Може би не се. Запетайките са ненужна фукня.

Както и цялата грамотност всъщност. Какво ще се фукаме толкова, че се изразяваме изтънчено, след като висшите държавни чиновници губят стотици часове от ценното си време, за да проверяват правописа на думите. На какви ще им се правим? Революция и реформа. Само звателният падеж оставете недокоснат, за да мога да кажа:Благодаря, доц. д-р Руске! Ще се срещнем на барикадата. Аз ще съм от другата страна. Когато посмея да кажа на ученик, че частицата за отрицание “не” е разделена с глагола. Предполагам, че разкритието ще срине крехкия му свят, но понякога е наложително да се използва скалпел. Решително и точно, когато му е времето. И това глаголно време ще дойде.

Advertisements

12 comments on “Благодаря, доц.д-р Руске! Или как плахите селски въстания срещу грамотността преляха в гражданска война.

  1. Vania says:

    Само не разбрах къде е проблемът с “умилостивявам”, така си се пише.

    • Да. Безспорно сте права и даже го коригирах. Написала съм го правилно по инерция, а те и двете спадат в една и съща графа с грешки. Явно добрият правопис не се криви лесно, колкото и да се опитваме да се глезотим.

  2. photogri says:

    Прекрасен текст.

    • Благодаря Ви! От поне едно 5-6 години хвърлям по едно око на плахите напъни да се ликвидира норма, която работи. Само и единствено защото е непосилна за някого. Онзи ден не издържах, Много ми дойде просто. Ще го постигнат накрая и това, което постигнат, няма да е нещо добро.

  3. g_gerenov@abv.bg says:

    в “б..а. “кое му е трудното да определиш… ” самата пишеща е сбъркала пълния член на “ПОДЛОГЪТ” !

    • А, нищо не е объркала. Само не е подчертала ефекта. Благодаря, че ѝ напомнихте! Затова коментарите са безценни.

  4. и says:

    Чудесно…и кога най-сетне ще назначат хора в тези институции , които са достатъчно грамотни…. Стига с тези “рабфаковци”….и нека диалектните форми да останат само във фолклора , а не в книжовния език . Или дА съжаляваме , че не станала столица Търново…..

    • Там е работата, че грамотността е обемно и трудоемко понятие. По-лесно е да се легализира неграмотността. Най-лесно става като убият стандарта и оставят всеки да си пише и говори както си иска. Лошото е, че малцината, които познават стандарта, след 10 години ще ги сочат като неграмотни. И това е само едно от лошите неща. Много други има.

  5. Ха! says:

    Не “онзи, където…”, много ви моля, забравяте, че в първо тире утрепахме определителния член! Значи: “оня къде много разбираше граматика неуцеля шот го оцелиха с реформата”. Зтоплихте ли? Благодаря за което.
    абе всъщност и главни букви и точки хич не ни трябват амаха

  6. Тезата на доц. д-р Руска Станчева, представена в интервю, публикувано на 23.04.2017:
    “- Доц. Станчева, започвате изследване на нагласите на българите към книжовния език като цяло и в частност към определени книжовни норми. Кое ви провокира да направите това и каква всъщност е целта на такова проучване?
    – Най-напред искам да заявя, че изследването е строго научно и е финансирано от Фонда за научни изследвания в конкурса за фундаментални научни изследвания, проведен в края на 2016 г. В него участваме учени от три научни институции: езиковеди от Института за български език на БАН и СУ „Св. Кл. Охридски“, както и социолози от Института за икономически изследвания на БАН. В рамките на две години предстои да проучим нагласите към книжовния език като важен аспект от езиковата политика. Интересува ни преди всичко мястото на съвременния български книжовен език в рамката на националната идентичност.
    – Правено ли е подобно проучване и преди?
    – Не, досега не е правено такова проучване. Колегите от СУ през 2009 г. са правили проучване на отношението към определени явления от устната реч с оглед обаче на редица регионални особености и диалектни влияния. Целите на това проучване са били други. От друга страна обаче, настоящото изследване в известен смисъл надгражда предишното и събраната от него информация, както и данните и анализите, които ние ще направим, ще дадат възможност да се направи един по-цялостен езиков портрет на българите. Нещо, което без съмнение е необходимо както за пряката ни работа на учени езиковеди, така и с оглед на дейностите в редица други обществени сфери – образование, медии, реклама и пр.
    – Как се променя отношението на съвременния българин към езика и доколко вече е характерен за нас изразът „език свещен на моите деди“?
    – Предстои да разберем. Книжовният език не е просто инструмент за общуване. Той акумулира в себе си много функции. Една от най-високо стоящите в тази йерархия е да бъде средство за национална идентификация наред със знамето и герба. Да ни кара да се усещаме горди и достойни наследници на богато минало, но също и хора с национални ценности, способни да градят своето бъдеще в общия ни европейски дом. Изследването обаче все още е на начален етап в момента. Така че очакваме българите от различни социални групи и населени места да кажат своята дума по въпросите на книжовния език.
    – Ще изследвате и чата. Кажете как влияят съвременните технологии на развитието на езика, променя ли се той в това отношение?
    – Да, очакваме да видим какво е езиковото поведение на чатещите българи. Кои правила са склонни да пренебрегват при тази бърза комуникация. Но и как се отнасят към онези, които нарушават книжовните правила в чата съзнателно или не. Дали възприемат отклоненията като елемент от езиковата игра, или става въпрос за определени развойни процеси в езика.
    Чатът е сцена, на която си дават среща говореният език, но изразен графично по правилата за трансформиране на звуковете в букви, а и допълнен с други графични образи – емотикони, стикери и др., за изразяване на настроение, отношение и т.н. В този смисъл езиковото поведение в чата е важно и то е обект на изследване в редица езици.
    – Изненада ли ви, че младите хора предпочитат да пишат в чата на кирилица вместо на латиница?
    – Чатът не е област, която подлежи на регламентиране, защото е неофициална комуникация. В този смисъл е симптоматично, че кирилицата определено се наложи като предпочитан графичен код и в чата. Това също е проява на определена езикова нагласа и ние ще я анализираме.
    – Кажете неграмотни ли са наистина младите хора, или това по-скоро се наложи като клише? Непрекъснато излизат проучвания, които показват, че учениците ни са в дъното на тези класации.
    – Ще се постараем да разберем чрез резултатите от изследването спазването на кои книжовни правила оформя облика на грамотния българин. Вие вероятно имате предвид по-скоро класации, които измерват функционалната грамотност, т.е. способността да се борави с информация в общ аспект, а не грамотността като умение да пишем и да говорим правилно. Далеч съм от мнението, че младите хора са неграмотни, и го казвам съвсем отговорно като човек, който дълги години е преподавал и продължава да преподава. Мисля също, че българското образование с новия Закон за предучилищното и училищното образование предприема конкретни стъпки по отношение на подобряването на функционалната грамотност – не само четивна, но и математическа, както и в областта на естествените науки. И тези усилия не бива да се подценяват, а да се подкрепят.
    – Имаме ли нужда от промяна в правилата?
    – Както подчертах в началото, предприемането на промяна в действащите книжовни правила е резултат от извършването на сериозни научни анализи. А проучването на нагласите е важен, но само един от аспектите в цялостния процес на кодификация на книжовните норми. Дали има нужда от промяна и на какво точно, очакваме да чуем мнението на хората. А дали ще тръгнем към промени и какви конкретно да са те, е още много-много рано да се обсъжда.”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s