Айджанчето

Близките ми знаят колко бях привързана към това момиче, с което случайността и работата ме срещнаха преди години. Лъчисто творение. И хубавица и умница и чудно име ѝ бяха дали “Ай джан” – “Лунна душа”. Много ѝ отиваше. Аз ѝ виках “циганската принцеса”, заради достойнството, което излъчваше. Макар че, подозирам, има и истински принцеси, които могат да се учат от нея задочно на достойнство. Не говоря за гордост, фръцкане и фукни. А за мълчаливото достойнство да си все още почти дете, да си от гетото, но да се държиш неизменно приветливо и мило с околните, да се обличаш спретнато и грижливо и да си вършиш задълженията без намек и за това, че се грижиш за тежко болната си майка у дома. Без никой да разбере за това. Ей такова едно същество, израснало в чистия и подреден дом на относително заможни, работещи цигани с малко на брой деца. Ако си спомням добре имаше само един брат. Един-единствен път ме погледна с упрек и ми каза” Вашите убиха един от нашите на Гребната база” “Какъв ваш, от махалата?” попитах я. “Не знам откъде е, но е циганин”. “Всички вие сте наши, Айджан, и ние сме ваши. Защо делиш?” огорчих се. “Вие може и наистина да мислите така, не знам, но повечето хора не са като Вас и не ни обичат”. Но не ми повярва. Ужасно се обезсърчих. След като бяха успели да внушат на това същество, което би било украшение за която и да било общност, че сме “ние” и “те”, значи няма надежда. Не, не обичам всички цигани, но не обичам и всички българи. То е невъзможно и който твърди обратното лъже. Айджан ми е скъпа на сърцето по съвсем ирационални причини, както и други като нея. По същия начин са ми скъпи и българи. Но е напълно осъществимо да се изградят ясни правила за приобщаване на тези хора. И те да важат реципрочно. Не глезене и дундуркане, когато наближат избори и пълно неглижиране след това. Не проекти, усвояване на пари и международни конференции по интеграцията. А последователни изисквания. Приобщаването им е трудно, факт, но това не означава, че трябва да мимикрираме лицемерна дейност, само за да се оправдаем пред евроструктурите, Хелзинки и съвестта си. Честит празник на Айджан, където и да е и и на веселото ѝ непокорно племе. Между другото някой забеляза ли, че назовавам “българи” и “цигани”? Ако не сте забелязали, значи наистина положението е много лошо. Дано не е необратимо.

8 април. Международен ден на циганите.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s