“Линкълн”

LINCOLN

“Four score and seven years ago our fathers brought forth on this continent, a new nation, conceived in Liberty, and dedicated to the proposition that all men are created equal.

Now we are engaged in a great civil war, testing whether that nation, or any nation so conceived and so dedicated, can long endure. We are met on a great battle-field of that war. We have come to dedicate a portion of that field, as a final resting place for those who here gave their lives that that nation might live. It is altogether fitting and proper that we should do this.

But, in a larger sense, we can not dedicate — we can not consecrate — we can not hallow — this ground. The brave men, living and dead, who struggled here, have consecrated it, far above our poor power to add or detract. The world will little note, nor long remember what we say here, but it can never forget what they did here. It is for us the living, rather, to be dedicated here to the unfinished work which they who fought here have thus far so nobly advanced. It is rather for us to be here dedicated to the great task remaining before us — that from these honored dead we take increased devotion to that cause for which they gave the last full measure of devotion — that we here highly resolve that these dead shall not have died in vain — that this nation, under God, shall have a new birth of freedom — and that government of the people, by the people, for the people, shall not perish from the earth.”

Abraham Lincoln (The Gettysburg address, последното познато копие на речта, писано от Ейбрахам Линкълн, и изложено в “Стаята на Линкълн” в Белия дом.
November 19, 1863

Линкълн: ” Общото схващане на Евклид е това. Неща, които са равни на едни и същи  неща, са равни и помежду си. Това е правило за математическа причина и е вярно, защото работи – винаги е било така и винаги ще бъде. В своята книга Евклид казва, че това е доказателство само по себе си. Виждате, че дори в книга за законите на механиката на 2 хиляди години, е истина сама по себе си, че нещата, които са равни на едни и същи неща, са равни и помежду си”. (“Линкълн”2013, режисьор Стивън Спилбърг)

Поради невъзможността да не опиша впечатлението си от този забележителен филм…

Когато най-холувудският режисьор реши да направи нехоливудски филм, обикновено го прави повече от добре. “Линкълн”(2013) е един от не особено високо оценените от публиката филми на Спилбърг, но за мен е шедьовър и образец за историческа творба по ред причини. Едно че, ако щете, само изпълненията на Даниъл Дей Люис, Сали Фийлд и Томи Лий Джоунз ми стигат, за да го определя така. Да не говорим, че Люис излъчва трансцедентална, повече от стряскаща прилика с Линкълн, и същият извънземен вид, макар че липсват  няколко сантиметра ръст за да достигне до забележителните за времето си метър и 93 на президента. През цялото време имах ирационалното усещане, че първият републиканец в историята, избран да управлява САЩ, се е движил и е говорил точно така. Явно моята представа съвпада напълно с тази на режисьора. Британският актьор, който първоначално отхвърля предложението, разказва по-късно за героя си “Никога не съм усещал такава дълбочина на любовта към човешко същество, което никога не съм срещал. Това е влиянието на Линкълн върху хората, които го откриват и се надявам той да остане с мен завинаги”. Има и много други неща, разбира се, заради които не можеш да се отървеш от чувството, че си в самата история и участниците  ти разказват лично на теб. Сдържан е, психолигически е, героите са многоцветни, и най-вече това, на което вярвам напълно е, че в онези времена държавниците (поне там) наистина са пренебрегвали себе си, в името на онова, което намират добро за страната и малките и големи победи са били повод за искрена радост. Има един забележителен момент, в който негърка го пита как ги възприема тях, цветнокожите, след като така се бори за правата им. Без всякакъв патос и лицемерие той обяснява колко простичко стоят за него нещата. Блажена епоха, преди появата на ПР-ите. Предполагам знаете как завършва историята. Линкълн е убит месец след началото на 2-ия си мандат. от актьор,тогавашна театрална звезда, и защитник на робството (!?). Един велик държавник пада без време, точно когато е превел умело страната през най-трагичните години от историята ѝ, когато изборът е робство или война, срещу вятъра и между шрапнелите, пряко всички обстоятелства. Точно като Даниъл Дей Люис изпитах невероятна любов към един американски президент, който не е част от историята на страната ми и на финала, признавам си, се разплаках . Във всички исторически епохи е било най-лесно да си човек, който през живота си не е поемал отговорност за други освен себе си, камо ли за народ. И по тази причина много често точно такива хора са съдели и отсъждали с лекота. Например смърт.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s