Моята учителка Магдалена

Извадих страшен късмет преди години аз. Стоях си, нищо неподозиращо 14-годишно хлапе, в топъл септемврийски ден на стълбището на стара, но кипра и добре поддържана къща. Бях подпряла виолончелото на най-горното стъпало, стоях две стъпала надолу и клатушках нервно грифа от лявата в дясната ръка. На всичкото отгоре точно в този ден беше паднала “душичката” на инструмента. (Едно неугледно на вид парченце дърво, което не само невидимо вътре в кутията крепи предната и задната дъска, ами и нищо не става без него. Звукът се загубва, затова и така го наричат) Чаках да ми отвори новата учителка. Чудех се какъв ли огнедишащ авторитетен дракон ще е и как ще ме попилее заради белята.Тя отвори. А аз щях да си изтърва виолончелото от изненада. Изобщо не беше дракон. Беше дребничка, слаба, пъргава, чернокоса, но изненадващо  с лунички. Много по-ниска от мен и изглеждаше на моя възраст. Обута в джинси, отрязани до коленете, рошава и невероятно чаровна. Цялата ухилена. Ако ми потрябва да си представя как изглежда усмихнат човек, все за нея се сещам. Човек да не повярва като я види, че е една от най-фантастичните виолончелистки и преподавателки в България. Приличаше ( а и досега прилича) на палаво хлапе. Не спря да чурулика, докато ме въвеждаше вътре, а аз крачех тромаво след нея и тръсках глава, защото мислех, че сънувам.”Ха, я да видим какво трака така смешно вътре? Молив? Ооооо, то душичката е паднала. Нищо. Ще идеш при Филип(б.а. лютиера) и той ще ти я нагласи. Вземи сега да посвириш на моето виолончело да те чуя”. Ако тогава я заобичах, с времето започнах да я обожавам. Уроците ми, които с предишната учителка бяха живо изтезание, се превърнаха в празник. Моят час при нея беше винаги последен и имаше защо. Все така го нареждаше, за да можем да се наприказваме и нахилим, преди да започнем работа, и никой да не ни чака. Знаеше, че обичам книги. Говорехме си за книги. И тя ги обичаше. Разменяхме си книги. Заради книгите успяваше с примери от книги да ми обясни какво иска от мен и аз го правех. Беше и строга и иронична и забавна и непримирима. Аз умирах и от ужас и от възторг и от смях. И вече бях разбрала какъв страхотен късмет съм извадила. Магдалена, проф. Чикчева, имах страхотно ученичество, благодарение на Вас и винаги ще Ви обичам. Не. Обожавам. Нищо по-малко от това.

1-ви  ноември. Ден на будителите.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s