Не, британците не са идиоти

Какво вълнуваше европейците според търсачката на Google, месец преди  Великобритания да реши да си тръгне от ЕС.

Литва: Можем ли да получим британско гражданство ако се осъществи Брекзит-ът? Можем ли да останем в страната, в случай че Обединеното Кралство напусне евросъюза?

Хърватска:”Какво мисли кралицата по адрес на Брекзит-а?”

Полша:”Как се произнася Брекзит?”

Латвия:”Как Брекзит-ът ще се отрази на работните места?”

Франция:”Ще ми трябва ли виза за Великобритания?”

Унгария:”Ще се срине ли ЕС, ако Великобритания си отиде?”

Испания:”Какво ще стане с Гибралтар?”

Великобритания:”Какво ще стане с нас, ако напуснем ЕС?”

(източник интернет)

 

 

Медиумната манипулация  фигуративно и най-общо казано  мога да разделя на  три  типа: моторна резачка, ренде и  пиличка за нокти. Първата не подбира, не си поплюва и не чака. Целта е да всее  страх и ужас на първосигнално ниво у всички социални прослойки. Втората рендосва главите  на определени  целеви консуматори  на информация,   в определена  форма.  Третата деликатно оформя мисленето на онези, които имат полезния навик въобще да отделят време за мислене. Последната, разбира се, е най-малко обидна, но и най-коварна. В много случаи  преиначаването на фактите не се прави манипулативно, а произтича от  банална  некомпетентност.  Трудно ми е да реша на кое от двете се дължи факта, че куп чуждестранни издания, препечатани от българската преса, забъркаха такава каша с  данните от търсачката на Google, че на финала британците бяха целокупно обявени  за малоумници. Може би и на двете – зависи кой за каква кауза се бори от една страна, а от друга – дали изобщо може да използва уместно думата “кауза” в изречение. Но първо да припомня  фактите. Британците участваха в референдум на 23 юни, който да реши съдбата на Острова – “вън” или “във” Европейския съюз. На 24 юни осъмнахме с  две неща. Едното е , че все пак за изумление на мнозина, обитателите на острова решиха да си ходят. И второто е разкритието, че според други мнозина,  те  изобщо не са знаели какво правят, докато са взимали  “тъпото” решение.  Бързам да вмъкна, че разглеждам темата строго в контекста  на мрежата и какво предлага тя за анализ. Не възнамерявам да оценявам решението им  по никакъв начин и в никакъв друг аспект: политически, социален, глобален. Еврооптимистичен скептик съм. Преведено, това означава, че ми е мила идеята за Обединена Европа,  но не похапвам безропотно и безкритично всичко, което Брюксел ми сервира. И тъй като безусловно вярвам в евроидеалите, приемам напълно спокойно идеята една 60 милионна нация да се възползва от демократичното си право сама да си избира съдбата. Или сама да си троши главата, ако повече ви харесва. Точно това право им отрекоха хора, които познавам като убедени демократи. От неистовите вопли из медиумите, че се е създала недостойна европейска прослойка, на която не можеш да повериш  грижата дори за собственото и оцеляване, до остроумни размазващи цялата нация en gros коментари  Само за сравнение един от най-близките ми приятели- уважаван лекар и писател – човек, който споделя идентични на моите виждания, осъмна по особен  начин, който описа във Фейсбук така “Странно чувство е да се събудиш и да разбереш че не си най-простия народ на света”. За момент останах с впечатление, че е заклал  британците веднъж и завинаги  с тази реплика, с все приятната самоирония в нея, но още нищо не бях видяла. Беше ги оставил полуживи все пак.  Малко по-късно  потече   “доубиващата” информация, която резюмирано се свежда до следното ” Британците бясно търсят информация в Google какво е Европейски съюз часове след като гласуваха на референдума”. Фрапантно умозаключение, направено на базата на търсачката  на Google. Подтекстът е, разбира се, “Как може да са толкова тъпи, че да се интересуват за какво или срещу какво са гласували post factum? Този въпрос се изкуших да перифразирам по следния начин:”Кой е толкова тъп (или преднамерен) че да тълкува данните от тенденциите в Google  така? Въпросните данни представляват семпла графика на пиковете и спадовете към дадена тема по ключови думи. Но има ключов момент, който повечето издания сръчно пропускат:  те не предоставят никаква информация за броя заявки, предизвикал пика, който е условно казано максимум 100 (не се уточнява даже дали проценти или шоколадови бонбони). Казано простичко това означава, че не можем да знаем дали 5, 50, 500, 5000 или 50 000 души са проявили внезапен остър интерес по дадена тема. Немислимо е дори да се опитаме да си представим какви са тези хора. От компанията не посочват образователния им ценз, социална принадлежност, възраст, пол, раса. Филтрите можем да нагласим на  местоположението, от което произтичат заявките и толкоз. Самите те от  Google туитнаха съобщение, че е засечен скок от 250% в интереса на хора, физически намиращи се в Обединеното кралство, по ключов въпрос “Какво ще стане, ако напуснем ЕС?”. От информацията, с която разполагаме, можем да заключим също, че това спокойно може да са 500 души :а) туристи б) сезонни работници в) служители в дипломатически мисии г) ученици в начално училище. Точно толкова са условни, относителни  и трудни  за разгадаване  кодовете на компанията. Най-добре могат да ги изтълкуват само хората на Google. Да, но това не попречи на авторитетни чуждестранни медиуми, да публикуват информацията като теза и същевременно доказателство колко неподготвени са се явили пред урните гражданите на Обединеното кралство. Нашите след това безкритично препечатаха информацията. Изумително. Без да си направят труда поне да сравнят как изглеждат  графиките съпоставени с минали години. Неустоимо ръчкана от любопитство се заех да сравня кривите на Google  по въпроса “Какво ако излезем от ЕС” от името на британците в различните години. Резултатът се появи като  прелюбопитен. През 2011-та например от абсолютната нула на търсения по темата изскача внезапен пик, който стърчи като Мон Блан над пустиня и обхваща месеците ноември и декември. Направих  предположение, което може да го обясни и то най-вероятно е единственото.

Заснемане на цял екран 26.6.2016 г. 161048.bmp

Това е времето на пика в антиглобалистките протести срещу корпоративния капитал “Окупирай Лондон”(отражение на инициативата “Окупирай Уолстрийт”) , а на 8 декември Дейвид  Камерън налага вето над споразумение с евросъюза, което цели да стабилизира еврото, тъй като според него е в разрез с британските интереси. Точно година по-късно има регистрирани два подобни пика след спад до нула. От 2013 насам кривата е абсолютно вълнообразна. Тоест интересът е отключен и периодически нараства и затихва. Така прочетени в перспектива графиките на Google са безценен ориентир за актуалността или невралгичността на дадена общественозначима тема. За това кога точно се породило желанието да се научи нещо по дадена тема, кога е затихнало и как е варирало.  На нас непосветените в алгоритмите Google-ови за друго не може да ни послужи.

brits 2014

Точно това предупреждава и англичанинът Тобиас Прайс от Уоруик Бизнес Скул, цитиран от BBC (несъмнено провокиран от информациите за “британското малоумие” в световните медиуми и може би почти със сълзи на очи). Трябва да се работи внимателно с тази информация, тъй като е оскъдна и относителна, и пиковете могат да бъдат предизвикани от малка група потребители. Интересът може да бъде предизвикан от най-различни неща, например да разбереш как мислят опонентите ти, казва още той. Пригласят му и психолози, които обясняват, че да търсиш информация post factum  е нещо съвсем нормално. Звучи сякаш експертите се мъчат да оправдаят цялата нация. Пред кого ? И  защо? Пред онези, които се правят на аналитици и вадят  от непълни данни,  които никак  не разбират, невярно генерално заключение?   Не, англичаните не са идиоти. Интересът им по тази тема е от години, има си пиковете и спадовете, и никой не е чакал да хвърли вота си в неизвестността, за да хукне да се информира чак след това. Разбирам, че е изкусително да си намериш повод да обвиниш цяла една нация в малоумие и за това не е необходимо да си непременно  българин. Но в случая да го направиш е не само несправедливо, но и отчайващо неточно. Започнах текста с презумпцията, че е манипулация от типа на фината пила. Признавам си, завършвайки го ми се вижда да е по-скоро ренде.

 

Advertisements

2 comments on “Не, британците не са идиоти

  1. Биляна, исках да внеса малко цифри в липсата на данни. Според Гугъл, средния брой на търсене за тези ключови думи от Беликобритания комбинирано е около 5500 на месец (около 183 на ден). Като гледаме графиката от Google Trends от нива около 3-5 преди референдума до нива от 100, колкото показва за дните след референдума, тогава грубо може да се изчисли нивата на търсене (20-33 пъти повече) и на базата на това да се предположи със закръгления, че търсенето на тези думи е било от 183х20=3660 до 183х33=6039.
    Разбира се, това са цифри, а не мнение за това дали англичаните са идиоти.

  2. АНГЛОСАКСОНСКА ПОЛИТИКА.ЗНАЯТ КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ 100 ГОДИНИ НАПРЕД И ЗА ТОВА НАПУСНАХА СЬЮЗА.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s