Как Фейсбук бръсне, вчесва и парфюмира новинарския фийд

 

 

Ако искате да се радвате на популярност във Фейсбук, и постовете ви да се четат  мога да издам няколко полезни хватки. В случай че искате да ви четат, естествено. Не да ви харесват! Изобщо да виждат какво пишете.  Наричайте мигрантите “млади мъже с недостатъчно добър френски (фламандски, германски, английски) език, канцлер Меркел – “филантроп и  визионер”, Доналд Тръмп-“изрусен лос”, Хилъри Клинтън – “спасителка на света”. Българската политика си я коментирайте с каквито думи си искате. Никой освен няколкостотин хиляди родни интернет-трола не се интересува от това какво мислите за нея и дали изобщо мислите. Дали не намеквам, че Фейсбук цензурира новинарския фийд? Ама неееее, разбира се,бръсне го, вчесва го и го парфюмира и даже не взима пари за това. Дали не преувеличавам? Вие си преценете.

Ако някога сте се чудили как точно работи хитрият алгоритъм на социалния гигант  и как това се отразява на новинарския поток по страниците ни, мога частично да осветля мистерията. Имам впечатления първа ръка, при това си извадих крайно  интересни заключения. Но първо да напиша как от  Фейсбук си изпълняват обещанията. Винаги го правят. На момчетата и момичетата от “Менлоу парк” може да се разчита. Дори и когато  са изцяло обсебени  от вълнуващата  задача да създадат Изкуствен интелект, какъвто не е създаван досега. Повече от месец и трябваше на изнервената от гневните си сънародници Канцлер Меркел(воят от германската социална мрежа по адрес на мигрантите, се дочуваше идеално и тук)   да убеди Марк Цукърбърг да започне да трие хейтърски коментари срещу бежанците и да “потапя” неудобни постове. След първоначалото му неубедено “амииии ….ще видим”, последва кратка пауза, по време на която не е ясно какво точно стана, но в резултат се появиха някакви конкретни действия. Тези действия започнаха с проучване, маскирано благовидно като нещо, което ти иска обратна информация, за да могат да ти подобрят услугата. Включих се доброволно и с огромно любопитство. Под претекст, че искат да разберат какво обичам да чета, за да ми го предложат, ме накараха да сравнявам постове на приятели и да си избера какви теми искам да виждам често на страницата си. Първите два предложени  изглеждаха така: вежлива критика към ЕС и България в частност, които според автора институционално  се грижат  повече за престъпниците, отколкото за почтените граждани. Вторият беше  снимка с текст-  вежлива критика към бежанската политика на фрау Меркел. Признавам си, че се затрудних по две причини. За човек като мен, който вижда всичко и световната политика в частност в нюанси, и двете публикации бяха напълно приемливи и основателни, без да са злобни и крайни. Затова и ги бях одобрила часове преди да се заема с проучването. Бяха написани без хейт и със съвсем спокоен тон. Загризах устна замислено защо точно тях са избрали и даже се ядосах. Авторите са сред най-близките ми приятели във Фейсбук-интелигентни момчета, които страшно уважавам. Как да избера единия от двамата? Почтено отказах да ги деля и избрах опция “не мога да реша”. Фейсбук тутакси ме награди с възможността за избор между снимка на дъщеричката на приятелка и съобщение за годишнина от сватба. Това вече беше лесно. Избрах детенцето, разбира се, и минах нататък с леко сърце. Да, но още на трета позиция ме върнаха към критичния за бежанците пост. Този път го сравняваха със снимка на някакво кулинарно изобретение, от онези, които леко замижавам като мярна и бързам да отстраня. От ужас, че избера ли яденето, ще  засилят  кулинарния поток към страницата ми, решително посочих фрау Меркел. Излишно е да казвам, че тази публикация се появяваше неизменно до края на проучването. Още 7 пъти. Е, те като правят така, помислих си коварно, аз пък ще направя иначе. 7 пъти натиснах бутона “не мога да реша”.  Вече ми беше станало ясно, че се интересуват не какво искам да чета, а дали съм достатъчно благонадеждна самата аз да бъда четена. Дали съм благосклонна към критики и дали това не означава, че реагирам положително на всяка проява на хейт. За машината двете неща може и да са едно и също. За мен определено не са.  Критична съм, но не мразя.  Хората лесно биха разбрали това, за алгоритъма далеч не е толкова лесно. Нищо че специално техният става  става все по-гъвкав, фин и чувствителен, а технологията за лицево разпознаване по снимки надмина по точност самата себе си(нямаше с какво друго да се конкурира). Ключовите думи, които могат да задействат или възторг или тревога, обхващат всички световни езици, на които общуват милиард и шестотин милиона потребители. И въпреки това хората като коректив продължават да са нужни. Неслучайно наскоро гръмна  “кураторският скандал” заради който в момента Марк Цукърбърг се оправдава и води разследване. И в него са замесени именно хора, а не алгоритми. Специализираното издание Гизмодо публикува опустошителен текст, в който се твърди, че Фейсбук се меси “редакторски” във фийдовете ни. Пояснявам накратко с две думи и строго в американски контекст-толерират либералните гласове и заглушават консервативните (което накара екипите на някои вестници да излязат със заглавия “Републиканците разприятеляват Фейсбук”) Това пресериозно обвинение отправят  бивши служители на медиума, които са работели в отдела за новини. Според тях нищо политическо или остро и социално не се оставя на случайността. Ако темата не допада на мениджмънта я оставят да потъне. Нещо, което накара консерваторите да подскочат като ужилени, тъй като вече били усетили как на техните новини не се дава гласност, а сенатор Джон Тюн, председател на търговската комисия,  да призове лично Цукърбърг да се обяснява публично. И обратното. Ако темата допада на екипа, но не получава обществено внимание, я “инжектират” технологично – т.е. налагат я в челото на новините и я въртят, докато не се наложи като централна за деня. По инструкция кураторите трябва да преекспонират  издания като “New York Times, “”Time” и “Variety” и да прескачат “Breitbart”, “The blaze” и “World stars hip-hop”. Сайтът Breitbart носи името на създателя си покойният Андрю Брайтбарт – известен журналист и анализатор с консервативен уклон, работил за Уошингтън пост.World stars hip-hop е популярен видеоблог, наричат го CNN на гетото, защото често излъчва клипове от реалния живот заснети на улицата с адрес към цветнокожото население. “The blaze” е мулти новинарска платформа, създадена от Глен Бек-известен радиоводещ и предприемач. Излишно е да пиша, че неговата политическа позиция е също консервативна. Както и да уточнявам, че Марк Цукърбърг отрече всички обвинения в пристрастност и манипулиране на фийда. В САЩ някак си ще се разберат с Марк. Не е тайна за никого, че социалният гигант има нужда от всички политически лобита, за да   поддържа добри връзки с Вашингтон. Питър Тийл например, предприемач от Силиконовата долина и член на борда на директорите, е застъпник  на Тръмп в Калифорния. Пък и в края на краищата защо да разчитаме на някакви си куратори със съмнителен или противоположен на нашия вкус  да ни подбират новините?  Що за  нов фасон мързел е това да не искаш да изпишеш името на сайта в адрес-бара? Имам си списък (съставен на ръка) на всички сайтове, които харесвам, за да не забравя  някой и си ги посещавам директно. Това, което ме притеснява е как се свива и без това дребното пространство за дребните ни гласчета и дали скоро тези гласчета ще могат да си приказват каквото си искат и както си искат. Сещам се например как преди няколко месеца изчезна завинаги от стената ми една майтапчийска публикация за германския министър на правосъдието Хайко Маас, с цялата прилежаща и свръхвълнуваща дискусия. Ще го отдам благосклонно на технически причини. Същите, поради които нямам достъп и до половината снимки в таймлайна си, и факта, че някои от публикациите ми стават “невидими” за по-голямата част от аудиторията. Дори по едно време приятели ме обвиниха, че съм им отнела достъпа до постовете си. Въпреки включената опция да получават известия за всеки мой пост, тя подозрително мълчала. Едва ги убедих, че това изобщо не е вярно. Писах до админите-извиниха се с технически проблеми, които отстраняват. За мен обаче това продължава да е необяснимо. Виртуалният ми ФБ гласец  споделя общо взето сдържано и умерено – нещо, което признават дори опонентите ми. Не обиждам, не ругая, не кълна, не вия, не споделям радикални идеи, подобно на мнозина, които се радват на широка аудитория. Когато обаче тролове ми изпратиха недвусмислено заплашително, обидно, ругателно, кълнящо, виещо, радикално съобщение, което им показах, същите админи ми обясниха, че то с нищо не нарушава политиката на сайта и ги усетих малко обидени. Може неубедителното ми участие в проучването им да ги е вкиснало. Може да им изглеждам неблагонадеждна. Впрочем не знам дали уместно  използвам термина “админи”. Може да е бил алгоритъмът. Както вече споменах-още не е дорасъл да различава “език на омразата” от “градивна критика”. Все бърка едното с другото. Едно от качествата му са развили до  пълен разцвет обаче и то е чисто човешко. Обижда се за щяло и нещяло.

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s