Нобелова награда за най-значимия робот

Роботите като критици. Роботите като художници. Роботите – като всичко на света.

Следващата награда “Пулицър” ще бъде спечелена от дрон-фотограф. Или от статия, писана от алгоритъм. Ако не е точно следващата, със сигурност онази след нея. Някой ден и то твърде скоро. В това е убеден екипът на Narrative science, който създаде машина, която пише статии. Те са вдъхновени и препълнени с оптимизъм. Какво единомислие! Точно в това сме убедени аз и  и една тясна група рошави, навъсени анализатори на високотехнологичния свят. Ние обаче сме мрачни и препълнени с подозрение. Какво ще стане с хората? Ще ги заместят ли творящите компютри дотам,  че да ги изхвърлят напълно от журналистиката? И от всичко останало? Този въпрос ме мъчи подсъзнателно от доста време. С дивата полемика в социалната мрежа, разцепена между националната гордост да си имаме носител на “Пулицър”- фотографът Стоян Ненов и контратезата – заслужил ли я е тази конюнктурна награда – изплува не само на съзнателно ниво ами и в челото на обществените проблематики, които периодически  ме занимават.   Има повече от 2 години, откак “Лос Анджелиз Таймз” разполага със софтуеър, наречен “quake bot”*който създава напълно прилични и четивни кратки информации за земетресенията в района. Тяхното е   тупарлакът-прощъпулник. Днес почти всички информационни агенции – Асошиетид прес, Yahoo, Comcast разполагат със свои за рутинни новини. Платформата им се нарича Automated insight и може да превърне счетоводен отчет в репортаж със скорост 2000 статии в секунда, отбелязват в motherboard. Така го коментират, че оттук ги виждам  как чешат умислено вежди, а на мен окото ми не мигва. Дотук също нищо извънредно, разбира се. Хладнокръвието ми остана ненарушимо, докато не установих, че алгоритмите са се изпружили към едни по-различни селения, обитавани доскоро от същества с естествени неврони, облечени в кожа. Станаха критици на изкуството. Леко се олюлях. Може и да си мислите, че за това трябват подходящи гени, сурово възпитание в подходяща среда от крехка възраст, подходяща академична подготовка и неутолим копнеж да поглъщаш  изкуството. Забравете каквото сте си мислили. Днес има методи, с които обучават изкуствения интелект да разбира. По възможност – от всичко. Deep learning и Deep mind  са термини, които недвусмислено ориентират как и кого на какво учат. Поне можем да си представим как става. Засипвате софтуеъра с илюстрации на велики художници. Той ги процесира, анализира, синтезира, програмира и накрая излиза с лично мнение. И на финала идваме до следното: влизате в галерия, нахлузват ви каска с вградена дигитална камера и слушалки и ви пускат да се препъвате из музей на изкуството, а електронен глас ви говори:” А това е Мане, по-познат като Моне. Прескочи го-пълна липса на креативност и синхронична експресивност. Сега отмери великански 10 крачки наляво, завърти се леко на югоизток и тръгни внимателно с миши стъпчици напред. Отброй 52 и спри. Това е Веласкес. Даваме му 100 точки за креативност. Не се застоявай много, защото по-нататък има платно на Гоя. Внимавай да не се удариш в тази колона, която ще срещнеш след точно 5 секунди и половина. Упс! Съжаляваме, че се удари,  дано не боли. Все пак предупредихме. Гоя също получи 100 точки за извънредна креативност. Сега се налага да презаредим данните, а ти – да освежиш рецепторите. Разрешавам ти да се врътнеш рязко строго на северозапад, където се намира кафенето на галерията. Приятна почивка. След малко ще те водим при картините на един от най-креативните. Нарича се Пикасо. Приготви се за нещо невиждано досега. ШОК. БОНБА. СЕНЗАЦИЯ. Роден е в МАлага. СЛО4АЙНОС? НЕМИСЛА“

robot painter

(снимка Daily mail)

Определено мисля, че не случайно, а напълно нарочно след такова изживяване ще излетя от музея, обсебена от  единствената мисъл за животоспасяваща кана вино от МАлага  в главата. Даже за по-сигурно – 2 бутилки. Така си представям създадения от Ахмад Елгамал и Бабак Салех дигитален критик. Те залагат на креативността (ама, разбира се- че на  какво друго?)  и тръгват от схващането, че “най-креативните художници са онези, които най-силно са се откъснали от миналото”. Горкият Ботичели. Останал си е безвъзвратно в миналото, забравен и некреативен. Добре че Леонардо да Винчи и Микеланджело му правят компания. Може като влетя в най-близкия ресторант да им поръчам и изпратя каса утешително вино и на тях.

Впрочем най-голямата утеха идва от факта, че двамата научни работници са се самоограничили по обективни причини. Успяват да научат машината да критикува  онова, до което има дигитален достъп. Сами си признават. Успели са да натъпчат в алгоритъма само 62 000 творби. Значи за щастие все нещо е останало непроцесирано и неанализирано.

Леко се олюлях казах. И останах съвсем леко олюляна до момента, в който не научих, че разликата между човек и робот продължава главоломно да се топи. Създателите на роботите се изпънаха  в ръст двоен на естествения си и опнаха жили, за да докажат, че изделията им могат да бъдат и автори.  Тук вече залитнах. Звуковият дизайнер Джузепе Асито събра музикална група от Лего роботи Нарича се “Тоа Мата Банд”. Свързана е с приложение миди за ай пад. Роботчетата използват малки чукчета за тач скрийна и метални1 клавиши, докато приложението запълва фона с ритъм. Цялостният ефект е като от много ранни “Депеш моуд” и “Дафт Пънк”. С все парчетата им до нота. Че и артък. Даже могат да композират самостоятелно.

 

Специалистът по роботика Патрик Тресе пък създаде машина, която самостоятелно рисува онова, което вижда чрез камера. Творението му се нарича Пол и вече има 9-та версия. Използва технология за лицево разпознаване, но това не е фотографски реализъм. Критиците твърдят, че творбите му са интерпретационни, артистично свободни и някои даже твърдят – с лично отношение.Не мога да не вмъкна жлъчно, че това е мнение на човешките критици и то вече не е меродавно. Трябва да попитат алгоритъма как е откъм креативност. А той да го нареже на салата.

Какво да кажем пък за Google? “Deep Dream Generator” използва неврална мрежа – вътрешно свързан изкуствен интелект, вдъхновен от човешкия мозък. На базата на разгледани милиони изображения той създава изкуство.

Толкова е популярен, че галерия в Сан Франциско наскоро представи изложба на художници и инженери, които представят изкуство на невралната мрежа. И събраха 100 000 долара от продажби. Мегаселър, написан от робот, може да събере и повече, ако се постарае. И това време не е далече. А после да спечели Нобелова награда за литература.  Забелязват се и първите плахи опити – засега в жанра чиклит, доколкото съдя по заглавията. Напредват стремително обаче. Доскоро много им личеше, че са цифрово създадени. Напоследък само изкушените могат да ги различат. Самата аз направих експериментално тест дали мога да различа англоезичен текст писан от робот или човек. Поставих си за цел да го направя за бързина и на прима виста. Имам 6 верни попадения от общо 8. Все още не са достатъчно добри в алгоритъма. Обаче. Все още. Засега. Докога?

Що се отнася до журналистите-тяхната е ясна. Кой според  разузнавателните служби след хакерите и терористите е заплаха за сигурността?Те и само те писачите,  разбира се, твърдят от британските спецслужби, цитирани от  офциалния сайт на електронната фондация .  правозащитната организация, която следи да не с енарушава свободното дигитално слово в целия свят. Активистите се позовават на   статия на Гардиън. Според нея  британската агенция GCHQ счита всичко за индивидуална заплаха-различни нива на заплаха, но така или иначе заплаха.

В един разузнавателен доклад, който стига доста далече пише, че “Специфична тревога будят разследващите журналисти, които са специализирани в излагането на материали, които засягат отбраната или заради печалба или защото смятат, че е в обществен интерес.”

Вестникът пише, че агенцията в изпробване на разследващия си капацитет са прихванали повече от 70 000 имейла, обменени в период от 10 минути  чрез фиброоптичен интернет кабел. Въпреки, че репортерите не са били директна мишена , лични техни  имейли са събрани складирани и прегледани.

Алгоритмите са универсалната панацея. Те ще сложат край на всякакви разследвания, криптирани имейли и неудобства. Веднъж научени на журналистика, ще си вършат работата дисциплинирано срещу скромнaта сума от $10  за 500 думи. Ще бъдат убедителни и емоционални. Според някои учени емоционалността изобщо не е човешки прерогатив – много роботи са научени на емпатия и я практикуват. Така няма пречка и  Пулицър да  заслужат. А учредителят на едноименната награда едва ли ще има нещо против. Той, както знаем, е баща  точно на псевдожурналистиката.

*earthquake -(англ.)  земетресение

 

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s