Ad libitum

3D print error

Разхождаме се в кроткия сух студ  с една приятелка и тя ми разказва за последните си близки срещи от 3-ти тип с ултраавангардизма. Разпалила се е, под нахлупената шапка лешниковите очи святкат зад стъклата на очилата:
“Във Вадуц, моля ти се, ме замъкнаха в музея, където като си платиш билетчето ти дават бонус-надникване в галерията за модерно изкуство. Знаеш ли какво има вътре? Черти насам…и черти натам. Дезориентирах се, тръгна по чертите, те после се фръцват в обратна посока. Прилоша ми по едно време. Но това е нищо!!! В музея на кралица София в Мадрид, се вързах на акъла на един, когото мярнах в далечината да стои като препариран пред експонат, с ръка на челото и чупка в кръста. Съзерцаваше нещо в упоение. Реших, че е голяма работа, хукнах да го видя това нещо, изплезих език, пристигам-той, представи си, медитира пред канапче, което виси от тавана. Вързали му възелчета на канапчето на равни разстояния. Хипнотизиран, не мърда. Не мога бе, Билянка, елинското изкуство ми е по-близко от това. Даже египетското по го усещам. Не ги проумявам тези черти и канапи-вари ме печи ме, не мога.”

Рижаво кичурче се е измъкнало изпод шапката и пламти в мрака, аз се смея с глас, тя си намества сериозно и укорително очилата, но едното ъгълче на нейната уста  бяга на северозапад.
Обожавам хора като нея. А колко ще си признаят, че според тях 3/4 от съвременното изкуство за нищо не става? Да ги подложиш на изтезания,  ще разправят, че много го разбират.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s