Крайно обидният расизъм на “антирасистите”

I hate snow

Чудех се разсеяно тези дни къде ли ми е африканската гривна от черупка на водна костенурка. Скъп спомен от детството и семпла, но прилична изработка. Отдавна престанах да я нося от страх, че природозащитниците могат да ме набият някой ден заради нея. Ако я разпознаят на ръката ми, разбира се, което като ги знам какви са, не е много сигурно. Преди да я  огрее слънцето, прилича на скъпа пластмаса, или някаква смола.  Само светлината разкрива колко фина и гъвкава е пластината и как са прозирни светлите петна на окраската.  Виж, сребърния пръстен с южноафрикански аметист си го нося. В случай че някой реши  да го краде, бързам да обясня, че в него няма нищо специално. Среброто  е за около 80 стотинки, изработката струва 20-на лева, а самият аметист е подобен на милионите, които се търкалят из индийските магазини и струват по левче всеки. За мен е ценен, защото мама ми донесе камъка от Мозамбик, но тази история няма как да се продаде. Имах и яркосиня велурена индийска чанта. Тя “танцува” на рамото ми само едно лято. После се разпра на няколко места, не само по шевовете, и я изхвърлих.  Нищо лошо обаче не искам да кажа за индийците. Нито за африканците. И за крадците нищо лошо не казвам. Не искам никого да обиждам. Освен псевдоправозащитниците. Тях мога да ги обиждам неуморно от зори до мрак. И два пъти повече през уикенда.  Събирам си на едно място етноартефактите от чуждите култури да им се порадвам преди да стане невъзможно да ги нося на обществено място. Защото се оказа, че е расистко. Да, точно това написах. Расистко. А си мислех, че познавам всички коварни уловки  на мултикултурализма. Ако преди месец някой ми беше казал, че е дискриминативно да се докараш в китайска коприна, да си намотаеш около врата мънистени гердани а ла кажуните от Ню  Орлийнз, да нахлузиш еспадрили, да разпериш испанско ветрило или да се натъпчеш със спагети за вечеря, щях да позвъня да дойдат да го освидетелстват. Сега съм на път да поискам да командировам един батальон експерти да удостоверят психическото здраве на една възголямшка част от света. Същият този свят по моему е изчаткал централно на тема мултикултурализъм. Лично аз в тази тема от известно време насам стъпвам като в паници. Доскоро си мислех, че е една чудно хубава работа- шарена, писана, с мъниста нанизана. Никога не съм отдавала значение на това дали приятел или съсед си е наредил икони  у дома, дали кади ароматни билки над главата на усмихнатия Буда или си е опнал молитвено килимче в гостната. От Истанбул си донесох за спомен керамична рибка с прикачено всевиждащо око – да пази и да носи късмет.  Купих си я от двора на църквата “Света София” (“Агия София” “Ая София”) която, знаете е превърната в музей. Нищо против нямам и сега    да вечерям с познат зороастриец, стига  след вечерята да не ме замъкне да танцуваме около Агни в странно одеяние. Като цяло съм склонна да пуша лулата на мира с целия свят с всичките му етноси, цветове и вероизповедания. И да нося традиционните им етномотиви. Единствено нещо, което носи десена на леопардова кожа не бих заметнала през рамо, защото ще ми напомня за кръвожадния угандийски диктатор Иди Амин Дада.  300 000 души избити по време на неговото управление – извинявам се на кръвожданите диктатори, но за тях нищо добро не мога да напиша.  Крал Леополд II е белгиец. По негово време пък в Конго са убити милион и половина души. От друга страна  обаче, белгийски шоколад  продължавам да ям, пия и белгийска бира, и те никак не ми напомнят за крал Леополд. Значи е нещо в самия леопард. Не му харесвам шарките на подсъзнателно ниво. На съзнателно ниво обаче, регистрирам  една непоследователност от моя страна, която ме кара да  си имам и аз своите когнитивни ограничения по темата за мултикултурализма.  Обръчът ми на познание например не само се сви, но се и пропука,  когато разбрах наскоро, че Калифорния е първият щат, който забранява със закон университетски и гимназиални отбори да се наричат “Redskins” (“Червенокожи”). Отнема им се правото и на червенокож талисман. Наранявали били чувствата на коренните жители на континента. Ако имаше нещо, с което белите англосаксонци, наречени на галено янки, да са поднесли своето извинение с реверанс  към непокорните, горди индианци, беше това пусто “redskins” в имената на отборите. Как изведнъж това се оказа обидно, ще си остане една вечна загадка за мен. Престижните-американски-университетски- футболни – отбори! Благородните- силни- диви -червенокожи племена!

“Rednecks” (селяците”) обаче все още не е забранена. Доколкото съдя по идиотските закони, които приемат отвъд океана, би трябвало думата да си е съвсем легална.

А после научих, че “Victoria Secrets” са под обществена канонада, заради това, в което са докарали модела Карли Клос. А то е: велурени бикини, бижута с тюркоази и корона от бойни пера дълга до земята. Короната имала “духовно и церемониално” значение и само определени хора от племето можели да я носят. А като цяло костюмът бил крайно обиден. Бойната корона в случая е нещо като моите леопардови петна-бих ги забранила и двете само защото са просташки, и да не забравяме, че все някъде в Африка, леопардът е тотем и духовен символ на някое племе. А на Запад ги носят и като бельо. И тук обръчът ми се спраска. Моята непоследователност е нищо в сравнение с тази на световния толеранс на социалните адвокати към мултикултурализма. Може и да стъпвам в паници, но кресливите правозащитници се опитват да настъпят яйчена черупка без да я строшат. Няма как да стане. Оплетени в невъзможните си, безумни  норми, според които всеки, който отказва да ги спазва е дамгосан като расист, те изпадат в най-расистката риторика. Според нея, само африканките могат да полюшват на ушите си огромни телени обици, на които могат да увиснат два лемура,  само ескимосите могат да носят рошави ботуши и кожухчета ( и въобще да се обличат дебело) и само японките да си веят с ветрило. Поантата в новата обществена дискусия на тема расизъм може да се синтезира с няколко думи: не се прави на черен, ако си бял, нито на жълт, червен и зелен, и не си присвоявай етноелементите на чужди етноси, за да не ги обидиш. Е, няма как да стане. Ще си нося японски джинси, стига да намеря(оказа се, че точно такава фирма възражда автентичните работнически гащи както ги е замислил Леви Строс – моля да ме извините отвъд океана), памучните тениски (все някой цветнокож е помагал да събират памука за тях) , индийските басмени рокли (идеални за горещите дни) и ленените костюми (там не съм сигурна кой точно етнос обиждам, но ще продължавам  да го обиждам- ленът ми е любимата материя). Все някой някъде нещо е произвел и го продава. От това живее. А някой друг го яде или облича. Чист расизъм е да отнемеш на производителя това право, но правозащитниците никога не са се отличавали с особено бистра логика.

Наскоро гледах по телевизията търг на антики във Великобритания. Продаваха щит и копие на незнаен австралийски абориген от 19-ти  век-нищо и половина като изработка, но все пак артефакт. Справедливо го оцениха на 200 паунда. Австралийски купувачи се биха като лъвове, за да си го приберат в родината. Докараха цената до 40 000 паунда и си го прибраха. Едва ли наследниците на онзи анонимен воин са го откупили. Просто за щастие в “Down under” най-вероятно и през ум не им минава, че в другия край на света, прогресивният авангард ще ги дамгоса като расисти. А ако случайно им мине-няма да се притеснят особено.

Питам се дали да не се омотая в китайска коприна, да обуя холандско сабо, да си сложа африканската костенурчена гривна, да заема от австралийците онова копие за малко и да го размахам протестно пред ТВ камери срещу повсеместното световно изчаткване на тема расизъм. Искам едно хубаво да ги обидя всички общественици-откачалки. Въоръжена с копие едва ли ще посмеят да ме набият, а и щит има на разположение за всеки случай. Широко ми е около врата на мен. Чух наскоро, че са открили вода на Плутон. Винаги мога да се преселя там. В случай, че  ме намерят, знам къде спира автобуса за мъглявината Андромеда. Все ще им е по-подредено и ясно в съзнанието на  съществата, които  я населяват. Просто няма как да не е.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s