Да преброиш до 5…

…преди да кажеш нещо, е вехта дантела,  която може и да намирисва на нафталин, но никога няма да излинее по краищата. Не само доказвам, ами точно за дрехи ми е думата.

vintage fashion pinterest

(фото Pinterest)

Женските тоалети са нещо, което горе-долу го разбирам да ви кажа. Нищо против добрата линия, хубавите тъкани и чистите шевове. Стане ли въпрос за световни марки и ценообразуването им обаче, лъсвам като пълен профан. Никога няма да проумея как едно лигаво трикотажно потниче с джуфка, дето даже не е и зашита, ами е прикачена с безопасна игла, може да струва 150 лева примерно. Благодарение на този си когнитивен дефицит, бях на косъм веднъж да сътворя протоколния гаф на живота си в една комична ситуация. Съдбата ме е дарила с най-различни приятели и познати. Еша си няма шарената и банда – един с друг не си приличат, трудно се и понасят, затова гледам да не ги събирам на едно място. Всеки нещо си го дърпа в някаква посока. Та нямаше как звездите да не се погрижат да ме образоват по отношение на модата, като ме обзаведоха с една много докарана позната. Седим си един ден с нея и си хортуваме:
-Ох- въздиша тя- пък в моя фризьорски салон да ти се оплача – всички приказват за дрехи. Само аз си мълча, че ми е неудобно.
Тутакси вдигнах чашата с кафе до устните, за да спечеля време и да измисля утешителна реплика. Пък и да я поогледам анализаторски. (Освен с всякакви приятели, звездите са ме дарили и с дълбока дипломатичност) И какво може да види един лаик като мен? Дрехи, бе, най-обикновени дрехи, с които да се увиеш, че неприлично да ходиш гол, а зиме е даже студено. Симпатични дънки с пайетки, въпросното потниче, чантичка, токчета. И тъкмо поех дъх да кажа:
“- А, изобщо не им личи да са евти
ни. Не се притеснявай. Носи си каквото си имаш, отиват ти”, когато тя въздъхна още по-дълбоко и изстена:
– Цяло състояние харча за дрехи, обувки и чанти. Срам ме е даже да си го помисля, камо ли да го изрека. Та се наложи да глътна набързо още малко кафе и да се поблещя над чашата съчувствено, като мислено си благодарих горещо, че не съм се обадила на ауфтакт.  оказа се, че има и други такива, само че нетактични бързаци за разлика от мен. Прясна случка с морски адрес. Две майки  си приказват пред ресторанта, в който ще празнуват абитуриентките им.
-Вие с каква кола сте?- пита едната.А заехме  “Минито” на Люба- фука се другата-А вие?
– Ние сме с “Мазератито” на мъжа ми.
-Е, нищо де, не се притеснявай. С каквото сте имали, с това сте дошли- утешила я разсеяно добрата жена.
Историята мълчи по въпроса какво са си разменили после. Ама чух, че жената се оправдавала наляво и надясно полувиновно полу през смях, че това “Мазерати” и се счуло като име на руска кола.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s