Пищната красота на Далмация и дискретният чар на далматинците

Никога не съм го крила. Далмация е “кристалната мечта на моето детство”. А към Хърватска изпитвам огромна  обич. Тя избухна спонтанно,   на секундата, в която влязох в Загреб за първи път. Привидно е ирационална, като всяка любов, но съм открила за себе си по-дълбока логическа ( а може би и генетична) връзка. Тази връзка минава странно през  семейната история и в двата ми рода. Далматинската аристократка Юлия(Джулия)   е една от най-обичните приятелки от младежките години на видинската ми баба(по майчина линия).  Последиците от катастрофичен  развод или буреносно влюбване, или и двете, са я запратили изненадващо в Северна България през 30-те години, където  се запознали. Сближили се светкавично. Не знам всичко за споделеното на разходка “под ручка”  по брега на  Дунава, но пък онова, което научих ,ме  запрати към едни други брегове.Нямах представа какво е Далмация, само ми звучеше екстравагантно и екзотично и затова не можех да се наситя на разказите на баба. Доколкото си спомням Юлия беше от Сплит. Баба  никога не беше ходила там, но могъщото и въображение така триизмерно запълваше разказите на приятелката и, че го виждах   като на филм. Имаше редкия дар да внушава образи и то в страшни детайли. От общото усещане за някакви средновековни градове, през самите стари сгради от  белезникав камък с олюпени венециански щори и морето, което плиска най-долната част на стълбищата, до  тъмнозелените листа и ситни бели цветчета на едни особени адриатически храсти, които ме пощуряват с аромат, когато съм там през май.  Години по-късно се оказа, че всичко, което съм си представяла е точно така. Баща ми е изпитал  същата внезапна и романтична любов към към онзи район. Работил е там през 60-те години и казваше, че обиколката с кола на адриатическото крайбрежие е един от най-красивите му спомени. Семейните хроники  се повтарят  изумително- един от най-добрите ми приятели е от Загреб, а най-добрата приятелка на по-малкото ми дете е също от Хърватска.

 “Бивша социалистическа страна. Изобщо не ми я хвали.. Кракът ми няма да стъпи там” ме беше сръфал веднъж един непознат за мен “мислител” от типичния Фейсбук пасивно-агресивен тип. Никога не се наемам да споря с хора, на които кракът действително не е стъпвал там, и които са виждали страната само от магистралата на път за Виена. Затова  реших просто да напиша как я виждам  аз.Не заради необяснимите си чувства и личното усещане, а за да се опитам да обясня защо куфарът ми сам се подрежда, когато на хоризонта се зададе пътуване натам. И ще го направя като един неромантично ангажиран, делови и опитен Vodice riva1курортист.

Минавала съм го вече този път и знам. Пътуваш ли по хърватската ядренска цеста и минеш ли през тунела “Св. Рок”,  Адриатикът вече е пред теб.  Той и “Мала капела” са най-дългите – около 6-километрови, идеално оформени и регулирани. Всичко надолу е Далмация. Климатът веднага се пречупва, въздухът е друг, а докато въртиш  по плавните завои морето постепенно приближава. В стари  географски карти открихме, че за предците ни моретата са били Черно, Бяло и Синьо. И малко след това стана ясно, че така и хърватите наричат тяхното си море “Плаво море”-“Синьото море”. Такова е наистина- не тюркоазено, не гълъбово, а драматично, мастиленосиньо. Мастилницата е поразредена разбира се, дъното в плитчините се вижда идеално, но пак имаш чувството, че ако топнеш ръка, ще я извадиш оцветена.Тръгнали сме за едно място наречено Водице. Невинното му, мило и народно име (“Водички”)първоначално ни привлече с представата за  кротко и дремливо селце на  около 60 километра от северната граница на Далмация Задар. Непосредствено преди тръгването се оказа, че е страшно популярен курорт, известен най-вече с нощния си живот  и предпочитана младежка дестинация. Леко притеснително за хора с неистова нужда от почивка като нас. Все едно тръгвахме  за  Ибиса  в добрия случай, или Слънчев бряг в лошия.

Vodice plaj

Посрещат ни 4-метрови зокуми, меднозлатиста трева, зреещи маслини и голям хор от цикади (с два оркестъра) в пиниите и кипарисите. Изпълняват ораторията “Любовта към трите портокала”. И няколко изненади. Подозренията ни се оказват едновременно основателни и неоснователни. Да, градчето святка и припуква, наелектризирано  от популярност и пренаселеност. И заедно с това е спокойно и дремливо. Настаняваме с в къща точно до марината и с гледка към “ривата” (главната крайморска улица). Стопанката е симпатична, ухилена  и енергична далматинка, която ти намига докато бърза да се оплаче от възрастта си “цели 61 години” и така го прави, че оставаш с впечатление, че всъщност се хвали. Мария се казва и веднага разбирам, че  темпераментът и не е никакво изключение за онзи край, който вече доста добре познавам. Хората по крайбрежието са всякакви, разбира се, като всички нас, но споделят обща черта в манталитета- приветливи и услужливи са, и заедно с това тактично дистанцирани. Представата им за отношение към  курортисти може да се изрази с две думи така:”драг си ми, защото си ми гост, и не се правя, че не те познавам докато щъкаш наоколо, но не ми е работа да си вра носа в личния живот. Щом не пречиш никому, прави каквото искаш”. Мария не спира да бъбри за себе си, семейството си  и работата си, докато внимателно попълва адресните карти, диви се, че името ми е досущ като едно от техните, но се пише на латиница с “игрек” вместо с “йота”. После обяснява кой е най-краткия път към плажа и изчезва да ни остави на мира. (после се оказа, че там хората стават по тъмно, към 7 сутринта им идват приятели за кафе, и към осем  всеки вече е по задачи).

Vodice Riva2

Пясъчни плажове  има, но се броят на пръсти. Тамошният пясък е особен от наша гледна точка – светъл и фин като пудра и ненужно  размътва и съсипва впечатлението от безукорно чистата вода.(прясно изследване на европейските водоизточници установи, че най-незамърсено е в Гърция, Кипър и Хърватска)  Затова ликувам, когато виждам камъчетата по плажа и предвкусвам удоволствието от плуването.  Водата е толкова солена, че и прав като пиронче да застанеш в нея, докато преброиш до 4 те е обърнала като дъска- по гръб или по корем. На допир е като сатен и лъщи като зехтин. Пиниите по брега пък ме докарват до екстаз. Мразя да се припичам на слънце а това е най-сладката позната ми плажна сянка. Тя  напълно обезсмисля мъкненето на чисто новите жълт чадър и оранжева кучешка палатка.  За онези, които не мирясват докато  не наддадат на шоколадов тен също има места – върху камъчетата до самата вода. Или на бетонните платформи. По избор. Може да звучи крайно некомфортно, но не забелязах някой да се оплаква. Хърватите са страшно непринудени в отношението си към плажуването. С очите си съм виждала младежи да се разхождат по ривата в Задар,чудно красив исторически град, на два пъти сриван до основи -веднъж от хората на Енрико Дандоло, и втори път през Втората световна война- и издиган отново, крайната северна точка на Далмация. Стане ли им топло свалят с един замах дрехите си (банските са отдолу,  каквото и да вършиш през деня) измъкват от раниците  хавлия и я просват на бетона( задължителна е, всички са чели Дъглас Адамс явно) и скачат във водата. Други пък хвърлят кучетата си вътре да се разхладят. Пристанището е наблизо и това даже не е плаж, но водата си е все така неизменно чиста. Същото е и във Водице. Всички тръгват екипирани  за пикник: с хладилни чанти, пълни с бира и сандвичи, постелки и дюшеци, като за най-естественото нещо на света . Настаняват се спокойно под сенките или на припек. Весело е, пренаселено е, но е спокойно. За суматоха някаква и дума не става.  Никой не крещи по децата потен и изнервен, не ти настъпва джапанките и не ти рита камъчета или шишарки в косата, не те псува и не те гледа накриво. Страната си има куп проблеми, точно като нашата, но хората там не се чувстват длъжни да се обвиняват един друг за всички неуредици и да си го изкарват през носа. Звуковата среда няма равна. От капанчетата долита джаз, фънк, или подбрана с вкус испаноезична музика (особено я тачат там). Едва се чува от триуфалното трещене на цикадите по пиниите. От тях почти не можеш да си чуеш и приказката, но дори и това не дразни.

Vodice visok hotel

Този хотел наистина е от времето на соца. Но пък е единствената висока сграда там.

Непреодолимите предразсъдъци към бившия соц, явно се споделят само от нашенци. Останалите европейци не страдат от тях. Туристите са основно австрийци, швейцарци, белгийци, чехи, поляци, испанци  и германци. Срещат се корейци, японци, даже и индийци. За една седмица единственото българско изречение, което дочуваме е “Ама аз само за 5 минутки” (това на платен паркинг, който струва еквивалента на лев и петдесет на час). Изтрезняващи британци също липсват от пейзажа. Можем само да предположим защо. Бирата е по-скъпа отколкото на Слънчев бряг. Също и храната. Не са непоносимо скъпи, но в сравнение с България разликата е осезаема. Особеното там е, че цените варират спрямо географското и административно положение. Най-скъпо е в Дубровник – царственият безумно красив бивш ханзейски град, напълно справедливо нарочен за една от най-атрактивните туристически дестинации. Така е и по островите – превозът на стоки по море ги оскъпява. Най-евтино е в Загреб. Оттам-нататък всичко по крайбрежието е както дойде – има и такова и онакова, според зависи и според къде си. Цените на квартирите и хотелите са напълно сравними с българските. Нищо извънредно, ако не търсиш ултралукс. А такъв не ти се налага да търсиш. Луксът на семплия достъпен комфорт е навсякъде. Онзи, който не те ангажира нито с цени нито с уморителното и досадно  изискване да излъчваш престиж.

Vodice Marina

Само по яхтените  пристанища можеш да съдиш какъв притегателен център за богатите от целия свят е тази страна. Марината на малкия градец е по-голяма от всички най-лъскави и рекламирани  нейни подобия в България. Една вечер някой изстреля сигнална  ракета за тревога от борда на една от лодките. Наблюдавахме притеснено от терасата как пада SOS образно. Пламна огън, нещо запуши и изведнъж изчезна. Решихме, че някой е пиян и му е весело  и се помъчихме да си представим колко ще го глобят за майтапа. Изключено е дори да си представиш да го потупат снизходително по рамото. Особено на фона на тревогите причинени  пожара на о-в Корчуля и п-ов Пелешец по същото време. Неспазването на правилата в Хърватска е скъпо занимание. Точно както е скъпо и мореплаването. Но и отношението към този спорт е естествено и непринудено, без излишна показност. По островите там може да се види какво ли не. Например жена, издокарана във вечерен тоалет управлява надвечер съвсем сама малка гумена моторница. Приближава уверено кея, връзва лодката, хвърля високите токчета на сушата, изтегля се на лакти и колене след тях, обува се, оправя си роклята и тръгва към един от най-изисканите ресторанти, от години средище на яхтсмени и гурмани. Можеш само да гадаеш къде е паркирана яхтата и. Може би на друг от 700-те острова. Описани са прецизно и са подредени  в категории:голям остров, малък остров, островче, камък…Да си наясно къде можеш да приютиш лодката си за вечерта. Миналата година се чу, че са мярнали  едната от двете грамадни  яхти, глътнали средствата за поне 2  експедиции до Марс,   на Роман Абрамович да обикаля Дубровник. Предното лято бяха заснели Пенелопе Крус и Хавиер Бардем на круиз около други острови. Наоколо можеш да засечеш  и арогантно черната и помпозна “Lucky me” (винаги ме напушва смях от името), която струва няколко хиляди евро на седмица. Но същевременно можеш да си наемеш голяма и удобна лодка за шепата 80 евро на ден. Стига ти само да можеш да я управляваш. Както вече казах-има всичко за всеки.

Vodice kraybrejna aleya

А за всички заедно има какво ли не. Вярно е, че хърватите не ти продават евтино легло в мравуняк, храна и пиячка. Те ти продават свободно пространство за преживявания и спомени. Разходка с корабче, с дегустация на местно вино и плажуване из диви и красиви места по островите, разходка по реки, обиколка на старите крепости и замъци,  всякакви други атракции. Купищата велосипеди под наем никак не са случайни. Просто има къде да ги караш. Велосипедната алея във Водице е и крайбрежна. Нищо не затулва гледката край водата. Строителните регулации там са свирепи – нямаш право да строиш на брега и нямаш право да издигаш сграда над билото. На всяка родна предприемаческа акула ще и призлее от вида на празните затревени парцели и “невзрачните” (в действителност красиви) хотелчета, които дискретно се разливат по хълма. Да се чудиш как приютяват толкова туристи всяка година. Явно има как, и това “как”  е ясно за всеки, който не е”й*ан у главу” да си затрива природата като нас.

Vodice night life

Водице. 2 сутринта.

Рестрикциите пък за всеки, на когото му щукне да модернизира защитени исторически обекти са зловещи. Новият собственик на стар ресторант в Дубровник го е изпитал на гърба си и сигурно има какво да разкаже по темата.  Дръзнал да смени вехтите дограми на заведението с нови и лъскави. Не само го глобили, но и го заставили да възстанови първоначалния му вид. Интересно е да го попита човек откъде ще намери нови по-стари дограми сега. В Дубровник рисуват даже по климатиците и външните комини на ресторантските кухни, за да ги  слеят поне визуално с каменните фасади. Тъй като нищо не трябва да дразни сетивата, във Водице са намърдали уютно сергиите и магазинчетата с дрехи и сувенири някъде встрани, извън ривата, да не се препъваш из тях. Има какво да си купиш, но никой не те бие през очите с него, и не ти го тика насила в ръцете. Бях невръстно дете, когато така идилични и приветливи изглеждаха Несебър и Созопол. Впрочем, ако това е “сянката на соца”  която кара нашия курортист да заобикаля Хърватска, пак не е познал. Има го действително ефекта  “машина на времето”, но тя няма нищо общо с никакъв социализъм, а с това, че сме забравили как се живее нормално.

Нищо не може да се сравни със спокойствието по хърватските курорти, дори и такива с бурен нощен  живот  като Водице. Можеш да забравиш чантата си с телефона и портфейла на плажа, когато се върнеш-тя ще си те чака там. Можеш да се къпеш без да се притесняваш, че ще ти задигнат бельото и слънчевите очила. Детето ти може да се разхожда и да си играе навън до тъмно , без да  причини тревога.  Разхождаме се в 2 сутринта из уличките, оживено е като в 5 следобед. Дискотеките работят, компании от младежи са нацъфтели навсякъде-по кея, из старите тесни улички, карат колела, танцуват приказват си. Никой не е видимо пиян, дрогиран, не крещи, не обижда, не се бие. Сядаме на пейка да си починем. Явно изглеждаме толкова доволни и безметежни от липсата на дразнители, че някаква палава , подпийнала девойка решава  да ни поразръчка и извади от това скучно състояние. И какво и е предизвикателството? Скача на облегалката на пейката ни, застава  на един крак като петле на ветропоказател, и с с длан над челото се взира в хоризонта. След малко пак.  Изпълнението и е  наивно,детинско, но страшно  забавно. Смеем се с глас, донякъде да прикрием, че ни е яд на самите себе си. Само защото се оставихме да ни внушат, че да си спокоен, добронамерен и нормален е противоестествено и е порочен остатък от някакво си противна, презряна политическа епоха. Интересно от какво е остатък безропотното приемане на това, че българското крайбрежие е безвъзвратно унищожено. Точно каквито са отношенията между нас  и отношението към  живота ни като цяло.

(П.П. Мария, която си се грижеше за нас някак ненатрапчиво и отдалече по нейния си начин през цялото време ни направи без  може би да си дава сметка  огромен комплимент. “Къде сте бе хора? Не се чувате има ли ви няма ли ви”, заничаше да ни види дали сме на терасата и ни намигаше одобрително . От това заключихме две неща. Едно че е имала и по-шумни гости от нас. И второ, и второ че желязното ни  домашно правило да не се натрапваш на  околните  ни у дома ни в чужбина, в Хърватска го разбират и много го уважават. Тази жена ни запозна с когото можа от роднините си, направи ни съпричастни на живота си, а на изпроводяк ни напрегръща и ни засипа с подаръци за спомен. )

Снимки: личен архив.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s