Феноменът”SOS. Дай ми “лайк”, че си търся работа”. Или как в 2 сутринта разбрах колко е важен виртуалният профил

“Обстрелват ни със зле написани и тъпоумни парченца съдържание, което е проектирано да се разпространява заразно из мрежата, заради самата заразност, не да образова или да подобри индивида или обществото. Интернет се превърна в машина да попълва празнините в нечие его и самооценка, така че то да получи емоционалните ползи от признанието. Съдържанието, което четем сега се придвижи от основно интелектуалната си форма от времето на Гутенберговата печатница към основно емоционална форма. В миналото беше просто прекалено скъпо да публикуваш нещо, само заради намерението да вкиснеш някого или да събереш кикот. Още със зараждането на жълтата преса в края на 19 век започва да се забелязва тенденцията към предлагането на емоции, които биха обогатили издателите и рекламодателите за сметка на обществения дискурс”. Дариуш Вализадех, писател

FB for job seekers

Това, че тревожното съобщение, което получих на лични във Фейсбук прилетя в 2 сутринта не е странно. Нищо извънредно , че бях будна-случва ми се в летните нощи. Действително странното е, че гласеше ” Моля те за  една малка услуга. Иди на ФБ страницата ми и харесай мои неща. Търся си нова работа и ми искат виртуално CV”. А изумителното е, че го приех съвършено нормално. “Призори” е едно особено състояние на околния свят, когато приемаш невероятното  за обичайно. “Кое точно искаш да харесам?”-реагирах услужливо, без вайкане и уточняване на подробности, макар че вече ми се спеше.С  човека се познаваме от доста време в реалния живот. Не сме особено близки, а и не се бяхме чували отдавна.  Той ми обясни. За секунда се озовах на страницата му и след около 2 минути бях нахаресала  двадесетина неща-все негови творения, които беше публикувал. Не си изкривих  душата, не проявих куртоазия. Добре се бяха получили, и ако ги бях забелязала по-рано, сигурно спонтанно щях да ги одобря.. Просто от  близо 1000 приятели в приятелския списък, виждам най-често онези стотина , с които и общувам най-често. Връзката, разбира се,  е двупосочна и това е прослувутият  “фейсбук алгоритъм”, който движи контактите.

На сутринта обаче, докато пиех кафе  се замислих.  Като приключих първата чаша, се развълнувах. А после  се разтревожих. Ето го най-накрая сигнала, който очаквам от няколко години.  Колонията, която изстреляхме да завладява виртуалното пространство най-накрая достигна дигиталния си Марс. Съобщението  до контролната кула гв превод гласеше следното:

1) територията е изследвана 2) първото поселище е построено  3) създават се първите корпорации 

Четвърто послание нямаше. Вместо него ми се прииска да изпратя аз:”Прието.  Бъдете здрави, но да си знаете, че това не ни харесва”

Нещата не бяха стигнали прекалено далеч. Бяха се преместили в съвсем друго измерение, с тенденция да си останат там. Регистрирах едновременно  феномен, преразпределение на пазара на труда  и борсов крах. Акциите на професионализма бяха толкова поевтинели, че вече можеше да се превърнеш в мастит инвеститор само срещу няколко лайка повече. 

Следя социалната мрежа  отблизо заради радиопредаването си “Мрежите” от няколко години, и малко неща от интернет действителността  са в състояние да ме извадят от равновесие. Всички, които анализираме професионално този шашав  свят  знаем, че вече се срещат   работодатели, които настояват да хвърлят по едно око на ФБ профила ти, когато кандидатстваш за работа.Той общо взето е красноречив. И най-бегъл преглед ще им докладва ако пиянстваш, вземаш наркотици, или имаш внезапни пристъпи на агресия. Той също показва степента на грамотност и възпитание,  интересите ти извън работа в най-общ план, и отношенията ти в семейството. Друг е въпросът дали някой има право да си вади радикални заключения за професионализма на човека, от нещо предназначено (уж) за забавление. И нещо повече-дали не е все пак е наивно да го прави. Още преди 4 години “Ню Йорк Таймз” публикува далеч не антиутопичната от днешна гледна точка статия, в която авторът твърдеше, че скоро ще ни продават не само  стоки на кредит, но и хранителни продукти в кварталния супремаркет, основно на базата на  ФБ имиджа ни. За първи път обаче от  мой познат човек се изискваше  да представи и ответна реакция: дали е популярен в приятелския кръг, как гледат на него и дали изобщо някой го харесва. За Бога!

Знаете ли какво означава това, когато не става въпрос за знаменитости? Ще ви го обясня със следния пример. Сред моите ФБ приятели има  неколцина , които са безспорен хит в социалните  медиуми. Те са остроумни, правят светкавични интелигентни анализи и/или разказват неподражемо интересни истории. Последователите им ги обожават и има защо. Много по-популярни от тях обаче, и за съжаление много повече  са хора, които всеки ден с възхищение  откриват, че слънцето грее и топли, а водата мокри, че е прекрасно да подушиш росно цвете в ранно утро, да се отъркаляш в пясъка, и най-вече не да обичаш, а да бъдеш обичан. Човек, стигнал  до такива дълбоки “прозрения”  просто няма начин да не прибере 600 лайка с едно мигване. И обикновено ги събират. Познавам ФБ потребител, отдавна достигнал максимума си от 5000 приятели, а по брой последователи наближава Григор Динитров и Димитър  Бербатов. И какво предлага  той на възторжените си почитатели? Виртуално кафе, с пяна във форма на сърчице, разбира се, и стари вицове. В момента, в който видях, че неговият статус “Като се знам какъв съм инженер, ме е страх да отида на лекар” (лъснал по лактите и прояден от молци по реверите  още по времето на невиртуалното ми детство) е събрал около 500 одобрения, реших, че отношенията в мрежата имат с какво да ме сащисат. Обществото е гладно за овехтели труизми и най-възхитителното е, че никой не знае с какво се занимава този човек в действителност.  И никой не се и интересува.Той е известен заради това, че е известен, а с какво  е известен, вече уточних. С това. И то се харесва. Ако трябва да разглеждат виртуалната му автобиография и да претеглят лайковете му, той е първият, когото  трябва да назначат на работа. На което и да било работно място, нищо че никой няма и бегла представа къде в кое точно му е експертността. В това отношение авторите на един  страшно безочлив интернет- тест за интелигентност са застреляли бика в окото. Той е напълно  стандартен, прави се за време,  има  разнообразни въпроси и изглежда напълно нормално. Само че за завършва в духа на :” Поздравления! Избихте тавана с този ваш коефициент. Можете да станете акушер-гинеколог, агроном, ядрен физик, архитект. Изпратете sms на еди-кой си импулсен телефон, за да ви предоставим резултата във формат, който ще ви позволи да го прикрепите към CV-то си”
Преди време се опитвах  да си представя колко любопитковци  са изпратили sms, прикачили са го към CV-то си и въпреки че са завършили икономика или славянска филология, са хукнали да си търсят работа като архитекти или агрономи. А почтено би било процедурата да завърши така:” След като се вързахте и изпратихте sms на еди кой си номер, сега ще разберете кой е истинския ви резултат”. Доскоро тази вероятност ми изглеждаше абсурдна и смехотворна. След среднощното съобщение обаче, съм готова да повярвам на всичко. Включително и че резултат от виртуален тест за интелигентност скоро може да се приложи към всичко в трудовата биография. И най-вече към ФБ лайковете.

Явлението обаче си има и светла страна. Двата социални гиганта -Туитър и Фейсбук вече съсипаха не една и две обещаващи кариери и репутации. Може би е крайно време да започнат  да ги създават? Сещам се за случаите на  Линдзи Стоун и Джастин Сако, които бяха   отритнати от обществото, което уви! сарказъм не може да чете. То не успя да разтълкува правилно интернет проявленията им. И не само това. Вместо да подвие опашка от срам, че сарказмът по носа да го удари, няма да го разпознае, нагло ги посочи с пръст и ги остракира.   Припомням техните случаи. Линдзи стана обект на верижно и дълготрайно публично порицание заради публикувани във ФБ снимки, на които тя и приятелят ѝ  позират пред най-различни указателни и забранителни табели. Правят напук точно обратното: правят се, че крещят пред знак, на който пише “пазете тишина” или пушат пред друг, който забранява пушенето. Всичко е ясно и всичко е майтап (дали е добър майтап е  друг въпрос – всеки се смее на различни неща). От този майтап обаче социумът не е дораснал да разбира. Шегичките им  насъскват  цяла орда  врагове. Осмиват ги  в сатирични ФБ страници, създадени специално да  коментират “непристойното” им поведение. Така една недодялана шега се превръща в житейско  фиаско на  автори, които вече са  презрени маргинали. Джастин Сако пък, загуби кариерата си заради непремерени шеги  публикувани в Туитър по време на полет до  Африка, които и създават несправедливия  имидж на расистка. Да забиеш туит от сорта на “Летя над Африка. Дано не хвана СПИН”- е грозно и дебелашко да! Но пък даже  от същия този самолет си личи, че е шега. “Не съм расистка, повярвайте ми” през сълзи молеше интервюиращите я младата жена, след като си загуби работата. Е, с нов виртуален профил и нов имидж може пък отново да си я намери. Да не забравяме все пак, че обществото бързо забравя.

Започнах с цитат от писателя Дариуш Вализадех, който минава за  скандален, защото е възприеман (погрешно) от охотния да лепи етикети социум,  като расист и мизогинист. Парадоксално го смятат за такъв ,  докато той  всъщност отстоява традиционни ценности. И все пак  минава за “лошо момче”. Част от изкуството му е да обикаля света и да сваля жени от различни държави, за да докаже колко е лесно това и как всички са го ударили на едното забавление. Точно както професионализмът – на събиране на  лайкове. Съмнявам се да е радушно приеман и силно харесван. Добре, че не му се налага да си търси работа с виртуалния си профил. Никога няма да си намери. Обяснявам за онези, които все още се чудят защо съм го цитирала.   Защото е прав. Затова защото.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s