Онези милиарди долари, които за нищо ги нямаме

“– Всеки е беден-рече баба.– И най-богатият човек на земята е беден, колкото най-бедния. По целия свят нищета на духа. Никога не съм виждала такава алчност у хората. Дай им всичките пари на земята и пак ще са бедни. Има нещо между тях и Бога. 

– Те не вярват в Бога – рекох аз.

– Все едно вярват или не, пак става дума за нещо между тях и Бога. И аз не вярвам в злото, но това не значи, че злото не съществува.”

У. Сароян

Не, този текст не е нито за микро, нито за макро икономика. Нито е нравствено учение за алчността. (цитатът има само далечна връзка с фактите, изброени тук, просто много го харесвам) Текстът  е за това как за няма и 10 години сръчно разместиха   представите ни за стойността на парите и колко е благоразумно да си възстановим предишните схващания.

В него ще разкажа  няколко истории, които за мен са страшно интересни и показателни. За най-скъпата кутия на света (да, точно кутия, пластмасова!), която донесе  $ 2 милиарда на онзи, който я измисли. За едно велико изобретение, което ползваме всички, и което не донесе и стотинка на авторите си. И за един лекар, който дари $ 2 милиарда долара за наука, която се бори с рака. И за още едно-две неща. Но преди да премина към тях, ето и  поводът изобщо да започна да  пиша по темата. Едно от най-грозните и несправедливи неща, които тези дни се пресподелят  из Фейсбук е следната снимка с текст :”Мислите си, че днес е най-скапаният ви ден? Тогава знайте, че през 1976-та година Роналд Уейн продаде 10%-овия си дял от Apple за $800. Ако не го беше направил, днес той  щеше да разполага с близо $60 милиарда.”

Ronald Wayman

И разбира се пада голям смях заради горкия карък. Че и злорадство. Тъпото, обидно и крайно некоректно дори и като изчисления текстче, разбира се е скалъпено от два реда в Уикипедия, както всеки може сам да се досети. Честно казано не е погрешно като груби факти: да, съоснователят Уейн продава за $800 дела си в компанията. Малко по-късно срещу $1500 се отказва от всякакви претенции към бъдещите печалби и заминава да работи за “Атари”. После в Lawrence Livermore National Laboratory и в една калифорнийска фабрика за електроника. Симпатичен, неприкрит  хомосексуалист, признат за един от най-добрите инженери, днес той е  81-годишен пенсионер и продава пощенски марки и редки монети на филателисти и колекционери някъде в Невада. Всичко това го знам от Уикипедия. Не от Уикипедия обаче знам, че в момента състоянието му е около $300 000  и че не говори симпатични неща за покойния Стив Джобс. “А, сигурно от яд и завист кощунства!” ще махне някой с ръка. (впечатляващо е колко последователи има култът към този човек) Едва ли. Джобс многократно го е канил да се върне в Apple защото е имал нужда от експертността му. Всичко това научих за около 5 минути, точно секунда след като видях подигравчийския “мийм”. Гнусен, дребнав, безчовечен и невеж, създаден от хора, които не четат нищо, ако не може да се побере на пощенска марка, както често казвам. При това, бас ловя, те едва ли работят това, което обичат, както Уейн , камо ли да са успели да спестят не $300 000, a само $30 000.

10 години след като се спука балонът на “доткомите” – онези интернет-компанийки, които произвеждаха и търгуваха въздух– имаме в резултат стотици хиляди хора, които цифрите за нищо ги нямат. Напълно неспособни са да различат истинската стойност на нещата, и с лекота приписват някому състояние от $2 милиарда долара, докато човекът разполага с $20 милиона, и през ум не им минава, че и най-дребният милиардер ще намери място в списъка на “Форбс”, който е доста обективен ориентир. Всички цифри в дигиталния свят са толкова огромни (приходи, разходи, инвестиции, интернет-платформи, брой потребители), че вече напълно загубихме връзка с реалността. Неслучайно този  “въздух”, за който говоря,  продължава да е най-скъпата стока. Доказвам със следния пример.

На никого не  направи впечатление, че точно за 2 милиарда продадоха най-скъпата кутия на света. Никой не се възмути от това. Става въпрос за прословутото изделие “Окълъс рифт”, създадено с непостижима за мен цел. Това е едно нещо с някаква електроника, което нахлузваш на главата си и то те пренася в някаква друга реалност, по твой избор и параметри, които задаваш сам. Руини от римски град, поле с незабравки, бензиностанция, ресторант (за последните две добавиха наскоро миризма на бензин и на пържени картофки, та да не ти остане и капка съмнение над какво точно летиш, а за да е пълна илюзията може даже да легнеш по корем и да размахваш ръце ) Ако го наречете “убиец на въображението” няма да възразя. То е точно това. Изобретил го е 20-годишен студент от университета в Лонг бийч Калифорния, на име Палмър Лъки, и в момента преподавателите му се гордеят, че са имали късмета да обучават известно време такъв гений. Не е нужно да добавям, че след като от Фейсбук платиха колосалната сума за изделието, той заряза ученето и се отдаде на дигиталния бизнес. Наскоро се наложи Марк Цукърбърг да се оправдава пред инвеститорите си, защото Окълъс рифт им продъни бюджета, но както казват познавачи-“важното е да се изкупуват патенти, окрупняване да става и всички ниши да са наши”. Защото моите прогнози за бъдещето му приложение са от мрачни по -мрачни. Подозирам, че има нещо общо с рекламите, от които се издържа мегасоциалният гигант. Но се питам дали не рискуват. Току-виж ни запратили  солидно , нас, милиард и 400 милиона потребители,  в такава идеална виртуална рекламна реалност, че да не поискаме да се върнем и да откажем да  купуваме нещата, които ни пробутват. Да ги видя какво ще правят тогава. Но да не прибързваме. За мен е достатъчно  тревожна перспективата,  всяка друга подобна глупост, която се появи  да струва поне толкова, че даже и по-скъпо, и у никого да не остане стотинка за смислени неща. Или пък да престанем да правим разлика между смислено и безсмислено. От друга страна  дали Палмър Лъки е гений или не, не ми е работа да преценявам.. Важното е, че е продал  идеята   си на  фантасмагорична цена. (2 милиарда е повече от половината външен дълг на Кения и Северна Корея, и точно колкото онзи на Монголия.)

Не това обаче успяха да направят двамата скромни инженери от института CERN  в Швейцария, които изобретиха сензорния екран. Да, точно така, те не са от Apple или Google. Touch screen-ът, който днес почти цялото човечество ползва, е успешен европейски проект отпреди 40 години. Шапки долу, господа! Имената на авторите са Франк Бек и Бент Щумпе.Техният екран е побирал 9 контактни  точки още в началото на 70-те. И  тези точки са останали контактни  повече от 20 години. “Четох в Уикипедия, че днешните екрани имат около 2 години живот. Нашият беше 10 пъти по-дълготраен” шегува се днес Щумпе пред журналисти от специализираното издание Pc. pro. Смирението му е изумително. Истината е, че устройството на  двамата европейски майстори  просъществува в идеално състояние до 2008-ма година. Вместо награда, двамата получават  възможността да доразвият изобретението си. И са го направили в името на науката. Още веднъж имената им – Бек и Щумпе– сещайте се за тях всеки път като плъзнете пръсти по екрана на смартфона си. Заслужават.

Cern

(контролната зала на “Церн” през 70-те, сензорният екран вече  е факт)

Същото искам и за Джеймс “Джим ” Стоуърз, лекар, направил цяло състояние от успешен медицински проект. Той и жена му оцеляват от рак. Дарява  $ 2 милиарда долара за  борба със заболяването и основава Медицински изследователски институт на свое име. Джим Стоуърз почина миналата година на 90-годишна възраст.

Stowers

Джим Стоуърз (лекар, бизнесмен, филантроп, велик човек) и съпругата му

Не се заблуждавайте. Каквото и да ви разправят, 2 милиарда долара са страшно много пари. С тях може да се подобри частично водоснабдяването в Африка, в най-бедстващите и гладни райони. Може да се осигури интернет-връзка за училищата в Андите. Google  да доразвият идеята за дигитални очни лещи за диабетици.  Куп полезни неща могат да се свършат даже и с много по-малко пари. Подобни на онова приложение за смартфон, което превръща обикновения апарат в  устройство  за изследване на  ретината и струва само $100. Така всеки очен лекар от третия свят може да го ползва и в най-затънтените райони, в които са толкова бедни, че не разполагат с медицинска апаратура. Да не говорим за онези лещи, които като с вълшебна пръчка превръщат камерата на телефона ни в микроскоп.Изобрети ги китайският професор от университета в Хюстън Уей Чиай Шин. Увеличават 15 пъти образа и могат да се свалят и поставят многократно. Знаете ли колко струва едната? Само $ 5. Екипът му в момента събира пари в Кикстартър, за да си доразвият проекта. Да ти се доплаче от умиление заради  размера на сумата. Става въпрос за някакви си 3000 долара.

Не очаквам изобщо да се появи Фейсбук мийм в чест на тези хора. Затова ви разказвам за тях. А на Марк Цукърбърг може да простим космическата инвестиция в глупавата кутия “Окълъс рифт”. Все пак той е сред онези, които подписаха договор, че ще дарят половината си състояние за благотворителност.(ако не го профукат междувременно за други дивотии, подобни на кутията )

А ако някой продължава да се подиграва на “каръка” Роналд Уейн, мога да му кажа две  неща. Едното е, че той днес няма нужда нито от 60 милиарда долара, нито даже от 20 милиарда, но преди 40 години е имал такава от 2200. И ги е получил. И второ:  300 000 долара свободни пари са колосална сума. Особено, когато са спестени със собствен труд, от работа, която обичаш. Няма да ми омръзне да го повтарям.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s