Всеки ден разстрел и след него червеи

“Повечето хора забравят всичко, освен това да бъдат неблагодарни”

Арабска поговорка

Geo Milev autoportrait

Гео Милев.”Автопортрет с туш и лилав молив”

Днес един човек написа на ФБ стената на мой приятел, че “има проблем с Гео Милев и Вапцаров”, защото не обичал “комунистическа пропаганда”. А мен никой не ме пита дали моят проблем с такива като него не е по-голям. Врага бе, врага търсете, майната му на другото. Ма умни били, талантливи били, нравствени-на кого му пука?Те скоро тези думи съвсем ще се забравят. Ето го врагът-лесно обясним, но някак удобно- трудно разпознаваем. Не знам с какво заслужих да ме сполетят такива сънародници, честно, не разбирам. Постоянно имам deja vu. Нищо не се е променило и никога не се променя. Доста се колебах дали да го напиша това. Надделя все пак безсилния ми бяс, че всеки ден някой малоумник екзекутира отново и отново тези момчета. А те са част от самия каймак на каймака, който нещастната ни неблагодарна нацийка e успяла въобще някога да избие от редичкото, прокиснало номенклатурно-селско-андрешковско – ганьовско млекце. Всеки ден разстрел и след него пъплят тържествуващи, охранени до пръсване червеи. Левият Гео Милев,  е направил много повече за евроинтеграцията на България, отколкото всеки трътлест номенклатурчик, който се е мотал някога с надути бузи из Брюксел. Опитал се е да доведе Европа в България. Един от най-жестоките лингвисти и преводачи, които някога са се раждалипо нашите земи. Говорел е 6-7 езика в пре-интернет епохата, представете си.  И е превеждал немските романтици, френските поети-символисти, Шекспир, Маяковски, Уитман. Досега е единственият преводач на Ернст Толер (немски поет, драматург, политически деец). Първа страница на Google няма да ви го каже това, защото и съдържанието на българските страници е неблагодарен отпечатък от скудоумните си автори. Левият Вапцаров се опита пък да прехвърли България отвъд границите ѝ. Но как да стане това, след като ограниченията са си вътре в нас? Не ми е затова, че се провалиха и си платиха прескъпо, а че и продължават да плащат. Това е трагичното. Даже хората на Франко амнистираха частично левия Лорка през 50-те, и това ви го пише (ах какъв парадокс!), точно българската страница на уикипедия. Докато нещастните и редакторчета са в несвяст по отношение на великите си сънародници.

Ето стихотворение от великолепния, изтънчен, благороден страдалец Гео Милев. Нека ви страхува.

Кажи: внезапно да изчезнеш
и да се слееш мигом цял
с шума на уличния празник –
и ти, и твоята печал;

да бъдеш светъл и безличен
сред многоликата тълпа,
да бъдеш шарка от миража
на ярка делнична съдба;

и да не дебнат черни стражи
над твоя малодушен сън –
ни звук, ни звън да ти припомня,
че Вий и Те са – вещ и вън;

и гол от свойта лишна гордост,
без час, без образ и без вест –
да те лелей една велика,
последна, проста радост: Днес…

Кажи: разбираш ли лъжата
на тия гибелни мечти?
– А! истината и лъжата
са кръг – и в него кръг си ти!

О! и узрей в светата пазва
на тоя тих, насъщен грях –
и принеси му в жертва всичко
ти:
своя гняв и скръб, и страх!

(Публикувано с гняв във Фейсбук на 15.05.2015, денят в който се навършват 90 години от смъртта на поета и с минимални редакции тук на 16-ти май. Съвпадението е непреднамерено. А дали е случайно, никой не може да каже. )

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s