Колективният “кошмар”да (се) родиш в България или защо не си купувам “Пени дредфул”

“Penny Dreadful” (“ужасии за грош”) е събирателен термин за всичко долнопробно в литературата. Тънки, евтини, пренесимпатични книжлета, пълни със зловещи и кървави истории, продавани в серии за жълти стотинки в Англия през 19-ти век.Целта е да се ужасиш и да останеш ужасен поне до следващото  издание. 

dreadful thoughts

Раждането на една нация  може да бъде силно ужасяващо. Или поне така  крещят вестникарските заглавия тези дни. Българите не само се раждаме  в естествените мъки, познати от време оно. За да ни е още по-страшно, в болниците унижават  и изтезават.  Насилствено отделят кърмачета от майките. Бият шамари на непокорни родилки.  Не допускат бащи и  други роднини да защитят своите момичета. Развъждат хлебарки и нарочно дрънчат с бебешките колички, за да причинят невроза на заспалите.  Парадът на Фобос  и Деймос  в колективен кошмар!

Никак даже не преувеличавам. Това са драматичните спомени на родителки. Преживяното от тях рязко  варира във времевопространствения континуум. От лани до около 20 години назад.И ако нещо звучи преувеличено, да го пришием към тяхната съвест, въображение и почтеност. Нямам причини  да пригласям  и ето я моята нотка дисонанс в този “хор от древногръцка трагедия”

Приемам доверчиво, че нито една от тези 60 истории не е разкрасена. Точно както е направила инициативната група, изпратила отворено писмо до  здравното министерство с призив да се спре “повсеместното насилие” над родилки. И какъв е отговорът на зам.министър Ваньо Шарков? Ето част от него:”В пис­мото Ви се визира „все­кид­нев­ното наси­лие; упраж­ня­вано над родилки от меди­цин­с­кия nер­со­нал, вклю­чи­телно док­тори, аку­шерки, меди­цин­ски сестри и сани­тари“. Същевременно се посочва, че в резул­тат на орга­ни­зи­ра­ната от Вас кам­па­ния в соци­ал­ните мрежи, са полу­чени 60 инди­ви­ду­ални раз­каза за физи­ческо и пси­хи­ческо наси­лие, при­чи­нено от меди­цин­с­кия пер­со­нал. За посо­че­ните сиг­нали не е уточ­нёно за какъв период се отна­сят. Инфор­ми­рам Ви, че от пос­rь­пи­лите в МЗ раз­кази на жени, е видно, че се касае за раж­да­ния в раз­ли­чен период, вклю­чи­телно и от 2002 година. Броят на раж­да­ни­ята в Бъл­га­рия е над 60 000 за година. От това про­из­тича, че въз основа на пред­с­та­ве­ните данни не би могло да се прави извод за същес­т­ву­ващо „ежед­невно наси­лие над родилки“. Въп­реки това под­к­ре­пяме поли­ти­ката против наси­лие над родилки, като счи­таме, че не следва да се допуска нито един такъв случай.”

Отговорът  доста живописно представя съдържанието на самото писмо, а сериозността му на този фон е тържествена и трогателна.  Въпреки че звучи смислено, добронамерено и обективно, той никак не се хареса на общественичките. Ако излезе наредба по този повод обаче, тя още по-малко ще им хареса. Представям си я така:

“Във връзка със сигнала за грубо отношение и повсеместно насилие над  родилки, извършени в неустановени български болници в неуточнен период от време (между 10 и 20 години), от неидентифицирани лица, ние нямаме никаква ш******на представа какво трябва да направим и кого да накажем, но при всички случаи силно заклеймяваме това. Заклеймяването влиза в сила от………….2015. Който не изпълни разпоредбата да бъде надлежно заклеймен”.

Черното клеймо   за съжаление е върху цялото съсловие от  гинекологичния здравен сектор. В натрапващата се  обща представа,  това са вече  едни зли и безчовечни хора, чиято единствена житейска цел е да унижат раждащата и да набият новороденото и.  Любопитно обаче, в нито един от тези 60 случая  не прозира дори и едно-едничко конкретно име. Говори се в комфортния  неутрален план:” направиха ми епизиотомия, крещяха ми, наричаха ме “крава”, натискаха корема ми, не пуснаха мъжа ми в отделението, не ми дадоха болкосупокояващи”. И нито гък  по въпроса дали родилката е потърсила правата си по какъвто и да било ред. Да не говорим, че на въпроса:”Защо говорите за това чак сега?” казионният обобщен отговор е:”Ами…мислех, че такова отношение е нормално, ама сега вече прочетох,  че не е и затова протестирам”. Да се оправдаеш с нещо такова е все едно да кажеш:”Мислех, че е нормално да ме бият сутрин, обед и вечер, вместо да ме хранят, но днес прочетох във вестника, че не е, и затова подадох оплакване в полицията”. Реваншисткият вой и   кресливата  кампания като цяло, няма да подобрят отношенията пациент-лекар. Могат само да ги влошат. Защото, когато човек е преживял травма по вина на лекар и не е потърсил обезщетение навреме, нищо не може да го компенсира години по-късно. За сметка на това може да складира голямо количество ирационална и безпринципна омраза. А после  да подкокороса много бъдещи майки да тръгнат на война с медицинския персонал.И заети с воюване (или вторачване в лицето на лекаря, в опит да измерят дали не е обидно тясна усмивката му) да пропуснат драматично по-важно нещо. Несравнимо с  грубоватото отношение и фамилиарните подвиквания. Примери за това колкото щеш. mother-and-baby-drawing-1354868946_00b70188

Кръвната група на моя близка е с отрицателен резус фактор (само 15% от човечеството  го притежават). Малшанс за една майка, необратимо пагубен в миналото, но лесно преодолим, благодарение на съвременната медицина. Обяснявам защо. Ако бащата на детето, което жената носи, споделя същия фактор, проблем няма-детето ще го наследи и от това не следва проблем нито за него нито за майката. Ако е положителен, има голяма вероятност наследникът също да е с Rh+. Тогава в майчиния организъм избухва защитен механизъм от антитела, които след раждането могат да направят така, че тя да не може да задържи нито един плод повече, колкото и да го желае. Затова на такива родилки в рамките на 72 часа след раждането се инжектира специален серумен белтък (Anti D гама глобулин), който да блокира антителата. Процедурата се прилага успешно. При първото раждане на моята позната обаче, акушерката, натоварена с тази задача ,  пропуска  инжекцията по някакви причини. Добре информираната жена  не оставя нещата просто така, а успява кротко и любезно, без да вдига скандали  да осведоми лекаря за пропуска. В резултат получава инжекцията си, а акушерката – наказание. Великолепен пример за това как наистина има всякакви здравни служители, и как да се справиш с тях в кризисна ситуация. Години след случая жената не таи никакви лоши чувства към болницата и отделението. Отдава дължимото на лекаря, който е великолепен специалист и почтен човек и великодушно казва, че грешки стават винаги. Късмет е, когато са поправими и човек трябва винаги да е нащрек. Благодарение на тази навременна реакция, няколко години по-късно роди второто си дете в същата болница и при същия лекар. Остава сега някак си да го обясним и на онези бъдещи майчици, които скоро ще се отправят към родилните зали. Или пък другите, които все още се чудят дали да поемат риска изобщо да забременеят. Там ще ги тормозят, навикват унижават-струва ли си изобщо да се мъчат така? И едните и другите са ужасени. “Пени дредфул” работи безотказно.

Закономерно е. Информираността и образованието на пациента са  право пропорционални на доверието му към лекаря. Колкото си по-наясно с работата му , толкова повече му се доверяваш. Лично наблюдение, с което не ангажирам никого. Същото си мисля  за  уважението и доброто отношение. Те винаги са реципрочни. Не познавам човек, който да е настроил  лекарски екип срещу себе си, ако се е държал  вежливо.  Да не говорим как  категорично отказвам да повярвам, че  докторите живеят, за да малтретират. Мога да съчувствам на нечий спомен  за преживяна болка и срам, но това няма да ме накара да громя и заклеймявам публично съсловието. А в случай че някой  действително  държи  “разказите” от първа ръка за медицинско насилие над родилка да се превърнат в “случаи”, трябва да реагира и сигнализира навреме. При това ясно и конкретно – с имена, дати и потвърдени факти. Докато не стане това, грош не давам за  “Пени дредфул” ни на едро ни на дребно.

Advertisements

One comment on “Колективният “кошмар”да (се) родиш в България или защо не си купувам “Пени дредфул”

  1. Sunshine says:

    Точно така, плеснете им по един шамар и вие, тъкмо се осмелиха да говорят, ше им се невиди и тъпите кучки… Спрете ги, докато не са си повярвали, че могат да променят нещо. Имена, дати, потвърдени факти?! И после съд “моята дума срещу твоята”?
    В що измислен свят живеете?!
    Вижте този линк: http://www.rooshvforum.com/thread-26619.html
    На пръв поглед няма нищо общо с темата, но ако си извадите главата от пясъка и се замислите, ще видите причино- следствеността на всичко, което се случва на българските жени от години. Това тръгва от прабаби, баби, майки, образование, среда (дори местоживеене), заплащане, отношения и още хиляди “дребни” неща, които оформят психиката на човека.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s