Книжарници, “паркери”, перковци

 Така става понякога, че в един късен и кротък неделен следобед, емпирично се убеждаваш в тезата, чиято безпрекословна валидност отдавна подозираш: на този свят има повече хора, достойни за съжаление, отколкото за презрение.

we the people
Тъкмо си изръсила едно малко състояние за химикалки-еднодневки в лъскава книжарница (в която друг път си ръсила малко състояние за книги) и се сещаш, че в чекмеджето ти се търкалят десетки красиви и удобни писалки, които стоят празни. Питаш уморено дали нямат пълнители, а касиерката енергично нелепа – точно като нелепото  цикламено червило, с което неблагоразумно си е намазала посред бял ден – презрително сумти, че такива не продават. Ахваш разочаровано и тъжно питаш с какво да си напълниш “паркъра” тогаз. А тя те измерва от глава до пети с онзи поглед, който недвусмислено показва, че се съмнява  точно пък у теб да намери и пружинка от “паркер”. После с ъгъла на устата изсвистява нещо, което ти се счува като “Сссапаркеримаме…ссс”. Тогава вдигаш вежда с нежен укор и тъкмо да попиташ защо тогава те е излъгала, че нямат, когато нагъл мургав младеж с очилца щръква до нея зад щанда и прекъсва упоителния ви разговор.”Кое точно не Ви е ясно?”. Тутакси ти се приисква някой по-добър, силен и мълчалив от теб да се пресегне иззад рамото ти и да фрасне наглия младеж по наглия нос. “А не може ли това да стори животът?” питаш се замечтано, и в този момент се сещаш, че животът точно това и ще направи, няма как да не го направи, няма случай да не се е случило. И ти става тъжно за младежа.  Съжаляваш го още и за това, че  него явно всичко му е ясно, а на теб нищо не ти е ясно, но знаеш, че това му е хубавото на живота. Да не са ти ясни много неща. Да, тези двамата явно те презират защото не носиш грим. Дългата ти коса е   пусната небрежно, че и рошава. Спортното ти яке и евтините тесни джинси са небрежни. На гърба ти има раничка, пълна с книги и учебници, уморена си, защото се връщаш от дълъг работен ден. Тежката раница ти помага да си запазиш добрата стойка, разбира се, но  точно тези няма как дори това да  знаят. Внезапно се сещаш, че имаш тайно оръжие.  Протягаш ръка и вместо да свиеш юмрук, разперваш  пръсти, за да разкриеш безупречен маникюр (който струва точно колкото една “паркер” нисък клас) да го видят добре, величествено си прибираш рестото и се омиташ от книжарницата. С гърба си усещаш обаче как те са изчислили до стотинка цената на маникюра и те изпращат с нещо подобно на уважение. От книжарницата – почти с любов.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s