Тайните каторжници на социалната мрежа I или как да се научим да не четем нищо различно от снимка

“Фейсбук каторга”.  Звучи гадно, но справедливо. Налагам този термин, защото ми се вижда все по-уместен  напоследък. Начините на употреба на този социален сайт преминаха всякакви допустими граници на непредсказуемост и добиват все по-странни измерения. Даже. В по-екстремните си проявления отношенията започват да приличат на “престъпление и наказание”, а в по-умерен план  – на задължение.  Тук не става въпрос за доброволното отдаване на отношения  в мрежата от типа “24/7”. Става въпрос за коварна манипулация, която те превръща неусетно от свободен потребител в каторжник.

Разстоянието е една ципичка, толкова  тънка , че убедена съм  вече никой не може да каже със сигурност точно какъв е.

Бързам да поясня, за да не остане някой с впечатление, че пиша само заради едното ефектно словосъчетание. Моя позната ми разказа наскоро следната прелюбопитна история. Тя е Facebook  доброволка, заместник-администратор на женска група с 10 000 потребителки. Там мъже не  допускат. Контролът е много строг. Призна ми все пак притеснено, че стават и издънки – двама самци се промъкнали незабелязано и тутакси започнали да спамят юзърките с порно снимки и неприлични предложения.  След кратък социален ( и хормонален) трус успели да ликвидират неуместното присъствие и групата отново преминала в нормалния си dolce far niente режим: блажено съществуване в свят на модни диети, “вечен” лак за нокти, знаменитости със и без целулит и  приятно разбираемите съвети на  Дийпак Чопра за ултимативно щастие. Идеално си представих комфортното, безметежно битие в това общество, но не бях подготвена за това, което последва. Оказа се, че контролът е не само строг. Той е фрапантно,   абсурдно  строг. Основателката на групата  забранила да се публикуват там материали с линкове.”Като има линк , хората ще кликнат да прочетат информацията и ще избягат от групата. А трябва да си седят в нея и да си приказват. Ще дебнеш и ще триеш”, обяснила тя и заминала за чужбина. И  познатата  ми, която я замества докато отсъства, дебне и трие, и пуска само снимки без линкове към текст. Тормози и се ядосва на непослушните, дето не искат да си седят в женската група, а търчат от линк на линк. 

Take-A-Chance

Щях да  подмина цялата тази информация с равнодушно  свиване на рамене, ако  внезапно не си бях представила  ФБ групата като затвор,  линковете към статии, като прокопани тунели за бягство от затвора, а администраторките като свирепи надзирателки. Като че ли там въртят някакви виртуални камшици, за  да не допуснат бунт или бягство. И какво се опитват да направят? Да озаптят любопитство,  инстинкт за четене, естествен стремеж към познание, и даже не точно познание, а глад за най-обикновена информация. Е как пък точно  в социалната мрежа, която е синоним на свободата в днешно време, някой се изхитри да се държи като надзирател в поправителен лагер?   Да променя навиците и нагласите ти като че ли са вредни и обществено опасни? Всичко това можеше и да има някаква прагматична причина, ако ставаше въпрос за комерсиална страница, която се издържа  от  реклами (тогава броят юзъри както и одобренията им имат значение).   Но случаят изобщо не е такъв.  Всеки доброволно се присъединява към група и я напуска по желание. До този момент сръчно бях избягвала всякакви сравнения  на дигиталната епоха с “ерата на Оруел”, за първи път започнах да подозирам нещо “оруелианско” в цялото начинание. Нескопосано, просташко, най-вероятно в голяма степен ( и лош смисъл) интуитивно, но все пак оруелианско. Отдавна подозирам, че в днешно време много хора се съпротивляват яростно  на идеята да “прочетат” нещо по-различно от снимка. И подозренията ми се потвърдиха.   Много от младежите  например  не изпитват никаква потребност да прочетат текст, който не би могъл да се побере в ъгълчето на фотография  (не трябва да закрива  картинката, разбира се). Ето цифри-статистиката е прясна и съвсем официална,  а изводът от нея-тийнейджърите масово  общуват основно чрез Instagram. Това е  мобилната платформа за споделяне на снимки и видеоклипове (не по-дълги от 15 секунди) , която  Facebook  закупи преди 2 години за $ 1 милиард. Данните са от проучване проведено в САЩ от Пайпър Джефри, а участниците в него  7 200 тийнейджъри на средна възраст 16 години.

На въпроса кой социален сайт предпочитат да посещават, само 45 % от тях са отговорили Facebook.  6 месеца преди това този процент е бил 72%, така че сривът е значителен и болезнен.
Същевременно, Инстаграм печели 76%. Сайтoве като Twitter, Pinterest, Tumblr и Reddit не показват драстична промяна в отношение на младежите към тях. Само сгромолясването  на Google + е идентично с това на Facebook- от 21% процента одобрение през пролетта на 12% през есента.
Интересен детайл е, че тийнейджърите са изявили предпочитание да ги ухажват с реклами по модела на Instagram и Twitter, което означава, че доларите използвани да бъдат привлечени като потребители от платформата на ФБ са похарчени не особено успешно.

Същевременно друг интересен експеримент доналя още аргументи в полза на тезата, че тенденцията е хората да демонстрират все по-остър дефицит на  желание и търпение за четене. Всеки интернет-експерт, който следи трафика, може да докаже колко души  четат докрай онлайн статия. Материал публикуван в slate.com  показва, че такива се броят на пръсти. Според Джош Шуорц, специалист по база данни и трафик-анализатор, читателите не са в състояние  да се фокусират върху конкретен текст. Колкото по-дълга е статията, толкова повече читатели се отказват, и минимален брой от тях финишират с  последното и изречение. А една средностатистическа  интернет статия съдържа около 2000 пиксела (знака).Грубо казано пропорцията е следната: 50%  от отворилите линка четат 50% от текста.   Цели 5 % изобщо не подминават първите няколко реда. Никак не е изнендаващо  обаче , че когато страницата съдържа снимки или видеоклипове, обикновено я разглеждат докрая.

Много читатели  споделят даден текст в профилите си в социалната мрежа само заради заглавието. И ако някой нещо ви препоръча имате всички основания да подозирате, че го прави без изобщо да знае за какво става въпрос. Много често се споделя и пресподеля нещо, което изобщо не е четено докрай. А други текстове, усвоени до последния пиксел почти не се завъртат в социалното пространство. В заключение- мизерни 25 читателски процента подминават 1600-ия пиксел на страницата, според Фархад Манджу от slate.

Много повече от 1/4 мои приятели пък разчитат на Facebook  да ги информира.”Работя много и нямам време да следя новините. Добре, че имам приятели в мрежата, на които мога да разчитам. Всеки ден ми предоставят информация”. Това ми каза приятелка преди време. Внезапно ми дожаля за нея. Интелигентно момиче е, а е заключена в информационното меню по милост предоставено от приятелите и. Ще трябва да я попитам срещна ли я следващия път, дали поне си изяжда (прочита) всичко до края.

И за капак на целия този тревожен световен фон, в България точно се е появила “нуждата” от   хора, които окастрят и най-анемичния филиз на любознателност.  Поощряват консумацията на образи вместо на думи.Опитват се да напишат  цялото човешко познание  на пощенска марка.    Заключват всяка и без това маловажна дискусия в собственото и дребнотемие.  И пречат на всеки, който се опитва да се хване за линковете като за въжета и да избяга в една друга виртуална реалност.

Всъщност още преди десетина години, когато обявиха конкурси за “sms-поезия”  усетих накъде духа вятърът. Но тогава все още се изразявахме словесно, макар и сбито. Днес вече вървим уверено към комуникация чрез  снимки и емотикони. Към общество, култивирано  да презира, не само четенето, но и  търпението, камо ли да ги приема като  добродетели, отживели времето си. Социалната мрежа се превръща полека в превъзпитателен лагер, където внимателно и неусетно те учат да си знаеш мястото.Тоест това, което някой е определил, че е твоето място. “Скучно ти е, но ще търпиш, ако искаш да си социален и да те приемаме. Като свикнеш ще ти бъде по-леко”. Всъщност по-отегчителни  хора от онези, които нямат търпение и търпението да четат едва ли има. Значи прогнозата е за безпределна скука. Тогава остават линковете като последно  спасение от  мястото на смъртоносната скука. Да се хващаме  за тях като маймунки за лиани и се измъкваме, за да осъществим новата юзърска  еволюция, докато е време.  Най-лесно ми е да заключа, че създателката на групата, поставила идиотското условие да не се чете, е глупачка, която не заслужава внимание. Не го правя, защото има нещо, което не се връзва с чистата глупост и то е коварството.  “Забранили им да публикуват текстове-голяма работа!” би казал някой. “Някаква си женска Facebook групичка, в която потребителките се събират да си приказват за диети и тоалети. Даже не са и разбрали”. Да де, точно така е. Това, което ме плаши най-много е,  че най-вероятно даже не са и разбрали.

 

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s