Google размаза (без да иска) германските издатели

 

google Earth

Ако има нещо неизбежно в нашия дигитален живот  това е Google , а най-неизбежна е първосигналната реакция, когато някой спомене името на компанията. Страхопочитание. Така сме свикнали  с търсaчка N 1 в света, че едва ли можем да си го представим без нея. И всеки път, когато някой се опита да предизвика публично корпорацията, все така някак си става, че вместо да я унижи, само подчертава всемогъществото и. Последното фиаско претърпя “Аксел Спрингер” (AG), издателска компания, даже още по-точно казано- една от най-крупните в света, и със сигурност може би най-голямата в Германия, собственичка  на Bild и  Welt. След двуседмична битка с техногиганта, тя излиза от ринга пребита и с подвита опашка. Защо ли? Защото опита да накара Google да плаща за това, че осигурява препратки (линкове) към статиите, които публикува. На базата на най-новото немско законодателство дали ще ползваш или няма да ползваш услугите на търсачката е опция. Империята на Спрингер  и още 200 германски издатели (т.нар. VG media консорциум) забраниха на Google да публикува откъси от статиите им, а само заглавия.  Резултатът прилича на  сгромолясване от близо половин километър високите Петронас  Тауърз. Само за 14 дни 40% спад на трафика , и 80%(осемдесет процента) срив на всичко, което се доставя през Google News, по данни на Ройтерз. За това как драмата е на път да се превърне в трагедия свидетелства коментарът на изпълнителния директор на империята на Спрингер – Матиас Допфер: “Ако това продължи ще изчезнем от пазара”. Това е просто най-пресният случай, в който европейски медиумни компании се опитват да извият ръцете на Google, само за да установят, че белезниците са щракнали около техните китки. От години се опитват да накарат техногиганта да си плаща за това, че осигурява линкове към статиите на различни издания. Обвинението е, че нарушава законите за интелектуалната собственост на редица държави, тъй като читателите имат достъп до новини, аналитични текстове и видеоклипове, но авторите не получават нищо в замяна. Това, което стана в Испания миналата седмица например, може да се определи само като държавен рекет към  частна компания. Там прокараха закон, който определи данък-интернет търсачка, познат като “данък Google”. Това предизвика невиждана до този момент обществена истерия .”Този закон не обслужва гражданството а интересите на шепа политици и компании, явен пример за корумпирана система” избухна  юристът Карлос Санчес, цитиран от Гизмодо.” Това е следствие от  лобиране на няколко медиумни групировки, повечето традиционни вестници, които се сблъскват с проблема да се интегрират в дигиталния свят” Испанците  тутакси определиха  действията на правителството като опит за налагане на цензура от китайски тип общественият вой не заглъхва”Те обвиняват Гугл и подобните и компании, че им крадат информацията и от миналата година пришпорват правителството да предприеме действия да ги накарат да си плащат.” Работата е там, че новото законодателство, което влиза в сила от 1 януари 2015-та ще засегне и други новинарски портали като Yahoo News а социални медиуми като Facebook и Twitter също ще трябва да плащат за всеки линк, който публикуват. Това може да ги накара да се оттеглят от Испания. Google Spain излезе със следното мрачно, но възпитано   изявление:

” Разочаровани сме от новия закон, вярваме, че услугите ни като Goggle News помагат на издателите да увеличат трафика към сайтовете си. Продължаваме да им помагаме да увеличат приходите си, докато проучваме новите възможности в новите регулаторни условия”.

Не е трудно да се установи какъв биологичен вид са  бръмбарите в главата на политиците, решили се на тази меко казано безумна стъпка. С активите си от $110 млрд. (за 2013)  Google най-вероятно им се вижда една неприлично богата американска корпорация, която просто си плаче да бъде превърната в дойна крава. Парадоксалното е, че вече са успели да я превърнат в такава. През последните 3 години точно германските издатели са получили 1 млрд. евро рекламни такси.  А Франция успя да измъкне от тях $ 82 милиона за Фонд Дигитални  Издателски  Иновации. И това е само малка част от “лептата”, която компанията оставя в Европа. А на сломените от  Аксел  Спрингер им  трябваха само 14 дни, за да се реши да си върне абонамента за услугите на Google. Неслучайно от прессъобщението на техногиганта, което отбелязва нокдауна на Спрингър и консорциума, се лее мед и масло:” …решението на германския   издател показва, че ние  значително допринасяме за икономическия му  успех. Осигуряваме по 500 млн. посещения само за месец”

Да посечеш такова взаимоизгодно сътрудничество в днешно време е равно на самоубийство за който и да било бизнес. Още повече на фона на ожесточената битка, която се води за това, кой да е на първо място в списъка на Търсачката, с всички позволени и непозволени средства. Ако на Европа и вади очите това, че компанията е американска, какво пречеше досега да се създаде европейска търсачка? Идеята не е никак лоша, а това че проектът на Сергей Брин се оказа ултрауспешен, означава, че като нищо и други подобни могат да успеят. Всъщност ето нещо полезно, което да сдъвчат всички от еврокомисията по  дигиталната политика. Ако действително искат да създадат единно европейско електронно законодателство, имат с какво да започнат. Няма да е лесно да се излезе на бойното поле срещу Google, всичко може да се провали, но поне няма да изглежда  дребнаво и    безпринципно заяждане.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s