Да си върнем ACTA? Нови драконовски интернет-регулации на хоризонта

Наближава ли  момента, в който за теглене на филм от торент ще ни пращат ефективно в затвора? Ами за тиражиране на научна информация? Или за  песничка?  Всеки ли който има компютър може потенциално да бъде преследван сурово от закона? Неприятно, но няма как да не си зададем тези  въпроси.  САЩ продължават да настояват   нарушителите на авторски права да бъдат свирепо наказвани. В случая става въпрос за проекто клаузи към Tранстихоокеанското  търговско споразумение (ТPP), информацията “изтече” в  wikileaks.  С подобни точки в графата “интернет”разполага и Трансатлантическото търговско споразумение (ТТIP), които пък невротизираха Европа.
От край време САЩ се опитват да заставят интернет-доставчиците да носят лична отговорност за съдържанието, което ползват клиентите им. На теория изглежда така: всеки провайдър предупреждава клиента си, ако го залови, че нарушава закона за интелектуална собственост го принуждава да свали файла. В случай, че се провали носи съдебна отговорност.(Digital Millennium Copyright Act (DMCA))
На практика е абсолютно неосъществимо, коментират български дигитални специалисти. Според тях няма ресурс, с който да се проследи целия трафик на всеки отделен потребител.  Тогава? Тогава интернет-доставчикът  става съучастник в престъпление. А после  става все по-сложно.  Според wikileaks, цитирани от  сп. Форбс, отговорността се стоварва и върху тези, които предоставят каквато и да било интернет услуга.

ACTA
Например собствениците на заведения с уай- фай връзка, дава пример Алберто Серда от университета в Джордж Таун, също нагазват в риска с двата крака.
И това далеч не е всичко. Мечтаната цел е да се санкционира като криминално престъпление всяко нарушаване на авторските права, дори и да не е извършено с комерсиална цел.

Защо обаче  точно днес  се подновяват опитите да се ограничи интернет свободата? Близо 2 години след като заради силна социална съпротива, прераснала в повсеместни протести, отпаднаха законите SOPA (в САЩ) и ACTA ( в Европа). Помните ли ги? ACTA- Търговско споразумение за борба с фалшифицирането ?. Опитите за регулация пропаднаха  заради това, че обществото ги сметна за крайно рестриктивни.  Но дори и драконовските мерки си имат градация, затова ще се върна към тях след малко.  Според Джереми Малкълм експерт в eff.org този внезапен, днешен  интерес в областта на търговските тайни се дължи на непрестанния дъжд от доклади,  че китайски компании шпионират американските. Обществена тайна е, че в Китай не плащат патенти, а си “услужват” с всяка техноиновация, която им е по сърце. Което не им пречи шумно и неотклонно да твърдят обратното. Миналата година например компанията Apple беше призована в Шанхай заради Siri (гласовият интерфейс) с обвинението в  патентно нарушение. Zhizhen Technology and Co, производител на аналогичен софтуеър  настояваха да се забрани продажбата въобще на Apple, защото си имали свои 100 млн. потребители.(като че ли не им стигат на Apple вечните патентни  битки със Samsung- изчислиха, че само през миналата година двете компании са дали $100 млн. за адвокати).

 

“Това доведе до вътрешни предложения като Американския проектозакон за защита на търговските тайни, представен в Сената през април тази година, както и съпровождаща го регулация. Но през август 31 професори по право внесоха писмо, което оспорва тези документи, с мотива, че са небалансирани, рискуват да създадат поле за неконкурентноспособност, и че носят вторичния потенциал да окажат негативно влияние на достъпа до информация”
Ето какво пише в тяхното писмо”
“Да се постави етикет на информацията като търговска тайна, се превръща в начин да се попречи на обществен или даже ргулаторен достъп до важна информация
Дори и да се приемат тези закони, тяхната сила срещу чуждестранни лица ще бъде ограничена на практика. “
Върховният съд в САЩ нееднократно подчертава, че патентните закони са териториално ограничени и не могат да се прилагат в други държави. Парадоксално Малкълм тук  вмъква  че Китай няма да бъде страна в нито едно от търговските споразумения. В Европа синтезират ситуацията така:”Евросъюза и САЩ имат общ интерес да преследват защита на търговските тайни от страни от третия свят, които могат да си ги присвоят”.
Връщам на това, което припомних преди малко. Преди 2 години светът излезе на протест срещу законопроектите SOPA и АCTA. Интернетобществото реагира срещу това, което възприе като посегателство върху интернет свободата. Още тогава  специалистът по авторско право адв. Атанас Костов каза следното:” АCТА много прецизно регулира съотношението престъпление срещу авторските права- наказание. Той гарантира, че никога потребител няма да влезе в затвора заради това, че е свалил нелегално песен. Нелепо е да се протестира срещу закон, който никой всъщност не познава”. Какво стана после? Стана горчиво.
Студентът-програмист, особено активен в борбата си срещу SOPA   Аарън Шуорц се самоуби заради  перспективата да лежи 35 години в затвора, а семейството му да плаща милион милиона долара глоба. Обвиниха го  за пробив в системата на MIT и и сваляне на файлове от jstore. Последва още по-страшна и горчива житейска ирония. Близо година след смъртта му Mасачузетският  технологичен институт отвори хиляди свои  файлове си за обществен безплатен  достъп. В момента 8 годишна ефективна присъда заплашва колумбийския студент Диего Гомес. Той е разпространил в интернет тезата на свой колега, без да поиска разрешение. (От сп. Форбс припомнят, че САЩ и Колумбия са подписали търговско споразумение подобно на TPP и TTIP). И при най-добро намерение трудно ще открием нравствено или социално оправдание за неадекватната връзка между тежестта на престъплението и силата на наказанието.

И отново в Европа протестират. Нищо, че мрежата на дигиталните общества отвори над милион единици научна литература за обществен достъп. Нищо, че eff.org и подобни на нея организации непрестанно се борят за свобода на информацията. Електронната свобода все повече се задъхва. Журналисти, правозащитници, общественици? Нито едно от проектоспоразуменията не им гарантира безпрепятствен достъп до информация или правото да приказват необезпокоявани. Никой не оспорва, че интелектуалната собственост трябва да се защитава. Но регулациите трябва да са  прецизно и детайлно. дефинирани, а не  обтекаеми и прекалено обхватни. Като че ли дойде време да се извиним на авторите на   SOPA и АCTA и да помолим правителствата по света да ги  преразгледат.

По всичко личи, че отпада нещо до голяма степен рестриктивно, за да дойде на негово място нещо напълно драконовски ограничително.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s