Как “преводачите”убиха Моби Дик. Част I

translation

“Call me Ishmael” – “Наричайте ме Ишмаел”. Така внезапно започва “Моби Дик” на  Херман Мелвил. Единствената книга в световната класика, в която авторът директно  поставя главния си герой срещу читателя. Двамата  се поглеждат в упор още в първото изречение. Няма дистанция, никой не може да остане безучастен. Само с три думи авторът убива литературния протокол, за да създаде нова  норма и нова условност. Там те сграбчват за ръка и те повличат в повествованието за библейския китоловец по следите на библейското чудовище.

Тези три  думи се превеждат много лесно. Семантичният код  е семпъл и на пръв поглед едва ли би затруднил  и дете. Да, но преди известно време се натъкнах на интернет-статия за “Моби Дик” озаглавена “Обади ми се, Исмаил”. В чест на същото това прословуто встъпително изречение. Да кажа, че се втрещих е все едно, че нищо не съм казала. Настина в английския език call означава “наричам” и “обаждам се на”. Но при условие, че книгата е писана близо четвърт век, преди Алигзандър Грейъм Бел да изобрети телефона, чудовищният анахронизъм започва да граничи с шизофрения. Кой на кого да се обади? Авторът на героя си, героят на автора, читателят на героя, тримата  на себе си или всички един на друг?  Така неадекватността на безименното крачещо недоразумение   уби умело  легендите Мелвил, Ишмаел и  Моби Дик .  И наложи арогантно убеждението, че всеки, който поназнайва нещо от чуждите езици, може да се закичи  и  с титлата преводач.

Езикът е като живите скулптури по улиците. Тяхната измамна неподвижност трае едва минути. После   бронзовият грим се разчупва в усмивка или гримаса на досада, статуята рипва от пиедестала, разкършва се, пие една бира, и след това  заема друга поза. Езикът е гъвкав, капризен  и непредсказуем. Затова постулатите в професията на преводача са малко. Има само три- неотменими и неумолими: той трябва да познава идеално собствения си език, чуждия език, от който превежда, както и културата на държавата, чийто народ е носител на езика. Само така би успял да декодира прецизно посланието на автора и да го “преформатира” на езика, разбираем в собствената му страна.

Неравната борба на преводаческата армия с Моби Дик даде най-много жертви преди двадесетина години. Като че ли вчера беше  времето на издателските безчинства. В България, в началото на 90-те години – неясни и сумрачни почти за всеки бизнес – много издатели откровено мошеничестваха. За да не плащат за превод издателите  наемаха 10-на студенти-филолози или ученици от езиковите гимназии. Раздаваха им по 20 страници от текста, с условието, че ще ги “пробват”. На финала уведомяваха момчетата и момичетата , че не са се справили и те си тръгваха с увесен нос. Ако имате книги, в които пише “Превод- колектив” да знаете, че колективът е от разочаровани студенти, останали без хонорар. В резултат на съвместните им усилия главният герой в една и съща книга сменяше по няколко пъти името си, по улиците течеше “газ” ( просто защото  “gas” е  бензин в американския английски, а преводачът не е бил информиран, че газът не се разлива по улиците). Прочутият разбойник на Шекли и Зелазни “Джак Сопата”(jack the club- “Донеси ми главата на принца” и “Ако с Фауст не успееш” ) се превръщаше в “Джак Карото”(Jack the Diamond) -само защото club и diamond означават спатия и каро в картите за игра. Как пък никой не се беше сетил да провери, че тези думи  означават също “тояга” и “диамант”. Преводаческите изстъпления нямат брой и чет. В един от филмите за Джеймс Бонд, героят и любовницата му бягат от враговете си с моторна шейна. “Duck!” – “наведи се”, крясва Бонд. “- Патица!”- превежда проницателно анонимният експерт. “Паток!”- с тази оценка на преводача, завършва цикъла мой преподавател по английски, регистрирал недоразумението. (duck- навеждам се, минавам ниско в игра на карти, патица)

“Поваляш мъжете като Роджър Мур”, обяснява се в любов на приятеля си покойната Ейми Уайнхауз, в хита “You know I’m no good”, намеквайки за “бондовските” роли на актьора. “Ти ревльо като Роджър Мур” гласи превода на  самоотвержен български  труженик. (tear- съдирам разкъсвам, но и сълза; tear down- събарям разрушавам.

Тези откровени безобразия вече са история.  Дойде времето на изисканите безобразия.Quasi професионални, quasi компетентни, quasi  преводи . Коварни като всеки заместител, който уж го докарва на оригинала, но няма нищо общо  с него. Трябваше да прочета за 50- и път думата “обран” в иначе нелошия превод на “Свобода” от Джонатан Франзен, за да се убедя, че нещо не  е наред. И проблемът не е в мен. 50 пъти “обран” в смисъл на:дискретен, възпитан, ненатрапчив, неуловим, трудно доловим, сдържан. Кога тази глупава жаргонна дума, зачената в студиото на женско телевизионно сутрешно предаване и пръкнала се преди 2-3 години успя да побере всички качества, които току-що изброих?  И защо “обран” след като “прибран” много по-точно намеква за  сдържаност и дискретност? Защото сме толкова  обрани като нация, че повече няма какво да прибираме. Езикът ни се самоограби от цвят и нюанси, само за да не изостане от самоограбилото ни се от цвят и нюанси общество.  Моби Дик е мъртъв-да живее Моби Дик! Водим битка с нещо по-страшно от  библейското чудовище на превода. С това да не започнем да си превеждаме един на друг. От български на български.

30 септември 2014. Ден на преводача.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s