По следите на конспиративното съзнание: това че си параноик не означава, че нищо не те преследва.

“Хубавото на интернет беше в това, че можеш да публикуваш пълни безсмислици, без дори да си проверяваш правописа. Достоверността на материалите в мрежата беше 98% функция на външния вид-ако страницата беше “готина” и “пипната”, никой не се съмняваше в съдържанието и.” (Дж. Франзен-“Поправките”)

Слагате във водата живак , за да ни тровите!!Живака е неметал лесно разтворим във вода и въздейства на нервната система .той е нервотоксин!!Болни мозъци, извънземни масони, опитвате се да ни тровите и създавате психически проблеми, апатия, болести на нас човеците и децата ни !! при температура 39 градуса се топи а при 0 градуса се изпарява . Преварявайте водата или я замръзявяйте във фризер, за да се предпазите от тези чудовища !! Сярята обезврежда и детоксикира кръвта , взимайте витамини и най-вече фосфор !!  НАТО И Масоните евреи- Яхуди!! (ФБ потребителка, чиято анонимност пазим)

titanic__Evening_Sun

Който и адепт на световната теория на конспирацията  да притиснете в ъгъла с въпроса “Добре де, дай някакви доказателства!”, той тутакси ще се измъкне хлъзгаво със снизходителния отговор:”Ако ти дам доказателства, каква конспирация ще е това?” И ще бъде прав. Най-хубавото и удобното на това да  пошляпваш в конспиративното блато, щастливо камуфлиран в маскировъчно неведение, е, че никога няма да изпиташ нужда от аргументи. На тази кална и хлъзгава територия важи единствен закон, който гласи следното :”Това, че си параноик, не означава, че никой не те преследва”. Има пряка връзка между цитат 1 и цитат 2 (виж началото) и въпросът е как се стигна от първия до втория.   Как така се появиха хора, които вярват, че живакът е  разтворим във вода “неметал”?  Как се прегрупираха, сугестираха и самосугестираха, обединиха и стегнаха редици, за да образуват   най-опасната за мен обществена прослойка – тази на лековерците. Хората, които са готови да повярват и в най-чудовищния таен заговор срещу човечеството, стига да има кой да им предложи идеята, добре опакована с всички прилежащи катастрофични аксесоари. И най-изумителното: защо точно в постинтернет ерата на неограничения достъп до информация, тази странна обществена категория  отбелязва своя триумф и възход. Не че конспираторите са аматьори. Те си вършат работата съвестно. Обикновено  експлоатират с  въображение всички “инструменти” за изтезание на обществената психика. Предпочитание се отдава на  заразяването на въздуха с помощта на страховитите “кемтрейлс”. Не падат по-долу по популярност и слуховете за масово отравяне на водоизточници. Модно да се  издирват и интервюират жертви на насилствено имплантиране на чипове за проследяване. “Облъчването” пък по правило е с непознати на науката радиоактивни елементи ( ако можем чевръсто да ги открием  в менделеевата таблица, ще обезсмислим  всеки конспиративен напън, разбира се). Каквито и да  са мотивите им е без значение в случая. Искам да изследвам само причините, които карат последователите им да поглъщат всичко като препечена филийка с масло на закуска, и колкото по-невероятно звучи, толкова по-леко да го преглъщат.   Тъй като ясно осъзнавам сериозността на темата, възнамерявам да подходя безпристрастно и без намек за  подигравка. Защото на практика се води война за  елиминиране на познанието и пълен контрол на невежеството. За удобство и от уважение към историческите факти ще нарека тази война   “Войната на Хърст” или “Войната на Пулицър”. Имената са познати дотолкова, че сами по себе си стигат, за да придадат  авантюристична нотка  и пикантност на всяка история. Романтичният жест обаче не е към журналистиката, а към генезиса на проблема, който започва в преинтернет епохата.  По времето, в което ако едно събитие не намери място в ежедневника, все едно не се е случило. Всичко започва с една апокрифна история, разказана с половин уста, която надживява епохата си, превръща  се в  легенда и налага стандартите за отношения ( или манипулация)  медиум/читатели, познати и до днес..

Когато могъщият медиумен тайкуун Уилям Рандолф Хърст, собственик на “Сан Франциско Икзаминър: и “Ню Йорк Джърнъл”изпраща илюстратора Фредерик Ремингтън да отразява Войната за независимост на Куба (1895-1898), се оказва, че такава няма. “Всичко е спокойно тук-праща телеграма Ремингтън – няма какво да отразявам”. “Ти ми осигури картинки от бойните действия, за войната ще се погрижа аз-непреклонен е магнатът. Този случай- истина или слух-  дори и да е преувеличен, е само умерено преувеличен.  Той най-добре синтезира  вестникарския модел наложен от Хърст в умопомрачителната му по размери медийна империя. Самият той  води кървава война за медиумен монопол с най-безмилостния си конкурент – Джоузеф Пулицър, собственик на Ню Йорк Уърлд.  В “битките на заглавията” пада жертва фактологията, а вестниците на “титаните”   все повече пожълтяват. Това, че наградата символ на  “обективност, смелост и безпристрастност” в журналистиката е учредена от един от бащите на жълтата преса можем да тълкуваме  не само като историческа ирония. До голяма степен е и индулгенция за стари журналистически грехове.

Закономерно е, че  само няколко години по-късно екипите на десетки вестници  “спасяват” всички пасажери на потъналия презокеански лайнер Титаник.

titanic-all passengers rescued

Задъхани , нервни и заекващи от вълнение кореспонденти от двете страни на Океана, задръстват телеграфа с непроверена, некоректна и силно подвеждаща информация. Състезанието убива фактите, не е важно да си точен, достатъчно е да си първи, а все ще се намери кой да ти повярва. И разбира се услужливо да забрави, че си го излъгал, когато истината лъсне. Охотните да повярват стават все повече. Събира се човешки материал за цял научен експеримент. Провежда го Орсън Уелс като опитен невролог. Чете артистично началото на “Война на световете” от Х. Уелс по радиото, като по този начин забива чукчето в коленете на лековерната аудитория, за да провери реакциите и. Опитът е успешен-публиката полудява от страх, че започва нашествие на извънземни. Едва ли има по-компетентен емпирик за тази задача и по-благодатен лабораторен препарат. Публиката е “постхърстовска” – възпитана в духа на бруталната журналистическа манипулация. Уелс познава идеално магната- твърди се, че точно той е неговият “Гражданин Кейн”.  Така че той извършва сложен двупосочен експеримент:  с инструментите и методите на Хърст, за да вкара  в капан  опитните зайчета на Хърст. Несправедливо и елементарно би било автоматически да заключим, че хората се ловят лесно с “жълти димки”, защото са невежи, глупави или неграмотни. Няколко интересни проучвания дават нова терминология и добавят дефиниции към явлението.

“Основното е, че недоверието, което проявяват тези хора, не е от типа, който култивира критично мислене”, пишат в  списание “Нов учен”, позовавайки се на психолози, . “Хората, които подозират конспирации във всичко и у всички не са наистина скептици, а “избирателно съмняващи се. Те по принцип демонстрират безкритичен поглед към света, но безусловно вярват във всемогъществото на елита.”

През 1999 Марина Абалякина провежда проучване сред студенти на тема липсата на доверие. Нейните инструменти са по-скоро социални, отколкото интелектуални. Резултатите и сочат, че хора, които имат слабо доверие в околните са по-склонни да вярват, че някой заговорничи персонално срещу тях.

Освен това в хода на проучванията става ясно, че хората, които вярват в световните заговори същевременно се отличават и с политически цинизъм. Постепенно  се изостря  тенденцията  фокусът на вниманието да пада върху преднамереността и конкртния  фактор на въздействие, а не върху случайността и сложната съвкупност от външни фактори. Патологичното проявление на този особен цинизъм е параноята, а в по-слаба форма това е феноменът, в който приписваш на околните своите лични особености, като забравяш важността на ситуативните фактори и шанса (т.нар. фундаментална атрибутивна грешка). Ето още един пример.

Галъп пита 471 американци през 2003 кой според тях е виновен за смъртта на Кенеди.

37% посочват мафията

34%ЦРУ

18% вицепрезидентът Джонсън

15% СССР

15% Куба

(21% обвиняват по 2 конспиративни групи, а 12% по 3)

Така постепенно се оформя  понятието познато като “мотивиран скептицизъм”.  Най-интересният експеримент обаче е проведен в Обединеното кралство през 2011. Предлагат на студенти 5 конспиративни варианта относно причините за смъртта на покойната Лейди Даяна. В 4 от тях се говори за предумишлено убийство, а в 1 за мнима смърт. Правят се две допитвания през кратък интервал от време Резултатите са  объркващи и най-вече шокиращи: колкото повече участници вярват в мнимата смърт на принцеса Даяна(положителен отговор на първото допитване) , толкова повече те същите вярват в предумишлено убийство (когато отговарят на същия въпрос, повторен пак след време)

По казуса Осама Бен Ладен се получава идентичен шок в резултат. Участниците в проучването разполагат с две полярни  теории: че е още жив и че е мъртъв. В резултат колкото повече вярват, че е бил мъртъв, толкова повече вярват, че е още жив. С две думи- накъде се върти стрелката на компаса  на конспиративното подозрение е без всякакво значение. Според психолозите става въпрос основно за  хора, които показват пълна липса на доверие в правителствата и основните информационни медиуми. Когато всички ние анализираме “за” и “против” някаква информация, активно омаловажаваме това, с което не сме съгласни, докато приемаме аргументите, които ни допадат за чиста монета. И най-интересното от всичко. Излиза, че  податливите на конспиративни внушения са абсолютно неспасяеми. “Те имат ирационалната склонност да продължават да вярват във всякакви невероятни теории,  дори и когато  са наясно  че участват в изследователска програма, заета  покрай другото и  с това да ги убеди, че всички тези теории са смехотворни и несъстоятелни.”(С.Кларк)

Парадоксално е донякъде, че точно   днес, когато цялата световна информация е буквално в пръстите на ръцете ни (по А. Кларк), параноиците и лековерците се увеличават със страшна скорост. Работата е там, че интернет епохата нищо не променя, само прави хората по-инертни и мързеливи. Колкото по-лесно е да провериш дадена информация, толкова повече не намираш смисъл в това усилие. Да не говорим, че повечето източници на информация по нищо не се различават от изданията на Хърст.  Даже сравнението е в полза на старата, пожълтяла хартия. Дори и да липсва  зъл манипулативен умисъл от страна на собствениците на сайтовете днес, те са некомпетентно, некоректно и набързо написани или преведени. Метафорично казано на пръстите на едната ръка се броят онези, които  си позволяват да инвестират време и средства в качествени материали. В по-голямата си степен това са специализирани или научни издания, които не всеки може да чете без подходяща образователна подготовка. Винаги обаче човек може да провери дадена информация. Владеенето на  чужди езици  е основен плюс. Ако например новината е истинска и коректно отразена, тя ще присъства в сериозни информационни медиуми на няколко езика. Осъзнавам, че нищо не би могло да спаси параноиците от тревожните им заблуди, но може да им се помогне поне малко да облекчат положението си. Старите вестници много помагат за това. Колкото повече се оглеждаш  в предишната си демодирана конспирация, и изтупваш остарели схващания, толкова по-голям е шанса новата конспирация да ти се види все по-малко привлекателна. Никой не обича да изглежда глупак в собствените си очи, нали?

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s