СЕМ, искам да съм жертва на вашата цензура

Ако имах излишни пари щях да инвестирам част от тях в цензура. Готова съм да си платя, само и само някой да забрани нещата, които пиша. Оттук до светкавичната популярност няма и милиметър разстояние, стига да се разчуе. Шегувам се, разбира се, но само до известна степен.

Ненавиждам цензурата по 2 причини. Първата е ясна, спирам се на втората. Няма световна епоха, в която тя да не е придавала ореол на изтънчено мъченичество на агресивната некадърност, и да не я е приравнявала поне временно към чистото изкуство. В по-комерсиално устроените държави тъпче джобовете на пишман-артиста и продуцентите му, у нас отваря дискусии със зашеметяващ обществен отглас. Размишлявам над последния (успешен) опит на Съвета за Електронни Медии  да легализира кича: Криско/Мария Илиева/”Видимо доволни”. Така хубаво забраниха  разпространението на просташкия хит, че дори и аз разбрах за него. Спокойно можех и да не разбера, както обикновено. И ето имаме си двама “мъченици на изкуството”, при които журналисти, блогъри и редови потребители на социалните медиуми са на ежедневно “поклонение”. Адвокатстват, търкалят до припадък фразата “свобода на словото”, и “това, което младежите искат-дайте им го”.  Но взех, че прочетох в наш ежедневник следното: “Музиката не формира личности. Изкуството не възпитава. Не това е целта му. Това е целта на мама и тате, на учителите по психология и логика, на тези по биология и колегите им по математика. Изкуството е само начин на забавление.”(24 часа “Какъв ви е проблемът с Криско?”, автор Стела Атанасова). Няма неограничени устои на търпение, и моите, макар и здрави  взеха, че се срутиха.  Нека извъртим глава, затворим очи, въздъхнем и приемем тезата, че  че изкуството го бива само да забавлява. По-маловажно ли е как точно забавлява?  Като оставим настрана самия текст, госпожицата всъщност се самовъзприема като говорител на поколението “20 и”. Ако трябва да съдя по думите и за въпросното поколение, то предпочитам да преглътна личната си присъда, че не става  не само  за публично огласяване, ами и за  споделяне в тесен приятелски кръг. Добре че не всички нейни връстници са в тази категория. Някои от тях може и да са дочули  за съществуването на Криско, но  тутакси са забравили за него. Познавам такива, затова го твърдя.  Търпението ми към и най-вулгарните и безумни форми и жанрове  е по правило великанско. Добре де, всеки да си се забавлява както му харесва. в крайна сметка. Стига да не ме кара да му правя компания. Обаче. Обикновено  се изхитрявам да съдя за капацитета на човек точно  по начините му за забавление и това, което го разсмива.  Много е лесно и полезно -всеки би трябвало да го прави.   “20 и”-годишните са на възраст, за която се предполага, че ги е докарала до степен на относителна зрялост. Ако не са успели до този момент да проумеят старата формула на психолозите за релацията-забавление/ личностна характеристика, съмнявам се, че някога ще успеят.  

Но думата ми е за това как цензурата на практика узаконява простащината, малокултурието и кича. Всичко става по най-бързата процедура-гладко и безпрепятствено. Историята гъмжи от примери. Подбрах няколко от най-красноречивите и ги прилагам, макар и без да спазвам хронологията. 

Justify_My_Love_(video)

Ако албумът “Like a virgin” прави Мадона знаменитост за една нощ, то сингълът “Justify my love” полага финансовата основа на  нейната империя.. Тази песен е една от причините днес порасналото момиче от Бей сити, Мичигън  основателно да твърди, че няма представа колко пари има в банката. Преди 24 години Мадона записва провокативния, силно сексуален клип, с брутални намеци за насилие от садо-мазохистичен тип. Критиката не  смогва да нахвали   написаното от Лени Кравиц и Ингрид Чавес (все някой някога си е кривил душата), феновете са в екстаз, но MTV и други телевизионни мрежи забраняват разпространението на видеото. На Мадона обаче, която  щедро компенсира посредственото си гласче и липсата на каквато и да било музикалност  с остър бизнес нюх и щуква да продава нелегално видеото на арабските шейхове и принцове от ОАЕ, Кувейт и Катар. Може пък просто да е имала добри финансови  съветници. Няма как да знаем. Знаем само, че един от страничните  ефекти от цензурата през 90-те са   приказното  богатство на певицата и несъкрушимия имидж  на trend-setter.

Lilli_Marlene_1939

“Лили Марлен”

Захаросаната любовна   Das Lied eines jungen Soldaten auf der Wacht” (“Песента на младия войник на пост”) е писана по време на Първата световна война. Радио “Белград” често я пуска за забавление на немските войници след нахлуването на нацистите в Югославия през 1941. Тя бързо става любима както на войниците от оста Рим-Берлин-Токио, така и на противниците им от Антихитлериската коалиция. Но това е нищо. Популярността и е меко казано взривена от опитите на пропагандния шеф на Третия райх Гьобелс да я забрани. Радиото е затрупано с писма от войници, които умоляват на всяка цена да продължат да я въртят.  На финала имаме една нищо и никаква 100-годишна песничка, която обаче някои си тананикат и до днес.

pussy riot

“Pussy Riot”

На мен обикновено не ми достигат силни думи, с които да окачествя неназоваемите пискливи псевдо-бунтарки. С уникалната си пошлост и нарцистичния  копнеж за слава, те буквално плюха в лицата на поколения руски дисиденти, и обезсмислиха самото понятие. Съмнителната им кариера започна  с “протестен секс” в московския биологически музей, прилежно записан на видео. Последва вулгарно оскверняване на храма “Христос Спасител” по време на служба. Последното изстъпление  ги вкара в затвора, само за да излязат оттам две години по-късно с “мъченически” ореол. Световни знаменитости, сред които Мадона се застъпиха за тях. Какво предстои? Да ги видим богати, разбира се. Блокбастъри, мегаселъри и рекламни тениски с физиономиите им в чудовищен тираж. Ако ги бяха одрусали с дебела глоба и ги бяха натирили да боядисват пейки в парка за един месец ( точно каквото заслужаваха), отдавна да сме забравили за тях и агресивната им некадърност. 

Memoirs_of_a_Woman_of_Pleasure_Fanny_Hill_1749_edition_title_page

“Фани Хил. Мемоарите на една лека жена”

Макар и по-слабо познат от “Любовникът на лейди Чатърлей”, епистоларният роман на Джон Клилън от 18 век е известен най-вече с това, че е една от най-преследваните от цензурата книги. Даже  авторът се е цензурирал сам, което прави случаят още по-забележителен и комичен. Твърдят, че е първият английски порнографски роман. Клиланд  пише историята на една проститутка, докато лежи в затвора за дългове. След като го публикува обаче е на косъм да отиде зад решетките отново-този път заради  откровено неприличния  си текст. Затова се оказва принуден да публикува по-приемлива версия. Тя обаче разбираемо се проваля с гръм и трясък. Е, все пак светът я е запомнил с нещо. С това, че е една от “прабабите” на “мръснишката литература”, многократно фициално забранявана. Не съм чула да  изтъкват други достойнства на книгата. Ако не бяха инвестирали толкова усилия  да я забраняват , едва ли в наши дни някой щеше изобщо  да знае нещо за нея.

За щастие цензурата действа с  реципрочна мощ  и в другото измерение- онова на  шедьоврите. Вместо да изтрие произведението, отприщва интереса към него. По тази причина никой досега не е успял да “блокира” нечий достъп до::”Лизистрата”, “Спасителят в ръжта”, “Декамерон”, музиката на Арнолд Шьонберг  и Феликс Менделсон, картините на Марк Шагал, Василий Кандински  и Огюст Реноар…Въпреки че мнозина са опитали.

Но знае ли човек? С шедьоврите работата е трудна и неясна( я се получат, я не) . Доброто качество е субективно понятие-не можеш да лежиш на това ухо в днешно време и точно в това ни текущо общество. Затова  за всеки случай призовавам:

СЕМ, цензурирайте ме, моля! Вие превръщате жабите в принцеси и простаците в артисти. Въображението ми немее какво можете да сторите за мен.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s