На хейтърите с любов

Композиторът Жорж Бизе умира твърде млад – едва на 37 години. Според историческата мълва не е успял да преживее провала на своя magnum opus операта “Кармен”. Критиката е съсипваща, публиката- отегчена (първото представление трае 4 часа и половина и свършва след полунощ), а колегата му Шарл Гуно го обвинява в плагиатство. 3 месеца след премиерата Бизе, измъчван години наред от хронично заболяване, умира от сърдечен удар, без да дочака световния триумф на “Кармен”. Тъжно, страшно тъжно и несправедливо.
Ако Бизе се беше родил и творил в пост-интернет епохата, най-вероятно щеше да понесе далеч по-леко критиките. Я да си го представим като Фейсбук потребител.
Статус на Бизе: “Изтощен, но щастлив след премиерата на Кармен. Не мина без сакатлъци-втората корна изостана с 1/4 такт по време на увертюрата. Но Гали-Мари е толкова секси като Кармен. Обичам те, скъпа”
User comments
Гуно:”Мдам, плагиатството наистина изтощава, съчувствам Ви. За следващата опера гледайте да не крадете от колегите си”
Бизе:”Кого наричате плагиат, Шарл?”
Гуно:”Вас”
Бизе:”Вие сте луд!”
Гуно:”А Вие- откровен мошеник!”
Сен-Санс:” Шарл, оставете Жорж на мира. Ако намеквате, че е плагиатствал от Вас, че къде са Ви идеите, от които да си вземе? По-голям безидейник и бездарник от Вас няма. А Жорж е написал е фантастична опера. Пукате се от яд, нали? Това, че Вие не можете да го сторите не означава, че друг не може.
Жюл Масне: Камий, палец нагоре, приятелю. Само така!
Гуно: Вие двамата сте абсолютни декаденти и се изживявате като тролове в момента. Няма да участвам в този дискурс.
Масне:”Майната Ви. Вие даже не сте трол, а хейтър”
Гуно:”&^%$^*****(((&^%$#E
Сен-Санс:$#%^^&**( на Вас и на хейтърската Ви %^&())__+++$$$
Селестин Гали-Мари:”Благодаря ти, скъпи, обичам те и аз. Кажи на проклетата шивачка за второто представление да ми стегне корсажа. През цялото време умирах от ужас да не се смъкне и да не остана по …
Масне:”Прелест, прелест, скъпа, кажете и даже още повече да го разхлаби”(емотиконче-целувка)
Гали-Мари:”Ах, Вие, палавник такъв”(изчервяващо се емотиконче)
Световнонеизвестен спамър: (пуска линк към изпълнение на разюздан кан-кан, и разбира се, емотикон на ухилена акула)
Бизе (секунда преди да блокира едновременно Гуно и спамъра):”Адвокатът ми ще се свърже с Вас колега, а после ще се срещнем в съда”.

И така неусетно фейсбук препирните може би щяха да закалят чувствителния композитор. Оттук-нататък ще говоря за хейтърите с любов. Едва ли има нещо по-укрепващо нервната система от това да да поемаш ежедневно малки дози вербална отрова. Досущ като кралете в миналото, които са приемали минимални количества арсеник, с надеждата да ги направи неуязвими за отровителите. Хейтърството е полезно. То е и баланс. Солта на живота. Защото какво имаме от другата страна? Не по-слаба ядрена сила на въздействие – тоталната, безкомпромисна и всепоглъщаща любов от страна на феновете? Хейтърите изяждат самочувствието, но феновете пък могат да ограничат развитието. Докато те аплодират на всяко “Хей! Хоп! Fuck! и Yeah! трудно ще почувстваш нужда да кажеш нещо повече. Днес всички в социалната мрежа сме подложени в по-голяма или по-малка степен на едното или другото. Не че нямаме избор: можем да си причиним това, а можем и да не си го причиняваме. Защо обаче обикновено се подлагаме на изпитанието? Отговорът е простичък:два хормона, пряко отговорни за доброто ни настроение. Всяко публикуване на пост във Фейсбук или Туитър е придружено от ударен взрив на допамин, онзи невротрансмитер, сред чиито функции е и тази да ни мотивира. А всеки одобрителен коментар буквално ни изкъпва в серотонин, добрият стар познайник, когото наричаме “хормон на щастието”. Заради тях спокойно преглъщаме по 2-3 хейтърски коментара още със сутрешното кафе, и два пъти по толкова след вечерното питие. До такава степен сме се сраснали със социалната мрежа, че американски социолози даже изчислиха процентът на щастието ни, който зависи от интернет. 38 % е-ни повече, ни по-малко. Резултатите наскоро бяха публикувани в онлайн изданието vice.com. Цифрата идеално се самообяснява-ключът за почти половината ни субективно чувство на задоволство в ежедневието, се крие в мрежата. (Не смея даже и да си представя какво ще се получи ако внезапно всички загубим връзка със сървърите.)
social network

(“The Social Network” -the movie 2010)
Този резултат идва в подкрепа на друго проучване, което пък твърди, че чатът в социалните сайтове е полезен и за самочувствието ни и за отношенията с околните. Зад монитора на компютъра и най-свенливите се отпускат и са по-склонни да се изразяват свободно. Това е една от причините агресивните атаки да са “до кръв” в мрежата и далеч по-беззъби в реалния живот. Интернет достъпа е едно от най-могъщите съвременни оръжия. Всеки, който има да отмъщава някому, го използва като кинжал – силно и бързо. В резултат на всички ни се налага да станем по-дебелокожи и по-непромокаеми за обидите и критиките. Ако сте гледали великолепния филм на Артър Хилър “Автора!Автора!”(1982), героят на Ал Пачино(драматург) и актьорите прекарват безсънна нощ след всяка премиера, в нервно очакване да излязат сутрешните вестници с критиките. Днес цялата трупа ще получи първите отзиви на смартфоните си, още преди да е приключило представлението. И до зори ще има възможността или да полива успеха или раните си от провала. Истината е, че днес всички ние сме автори или актьори. При това големи куражлии. Та ние по няколко пъти в денонощието заставаме смело пред 200-500-1000 или 5000 души в социалната мрежа с идеите си, снимките, вицовете си в очакване на реакция. И обикновено я получаваме незабавно. Негативната не може да ни уплаши. По-страшно от липсата на каквато и да била няма. Всички сме равни пред празното място, предназначено за статуса или туита ни, и сме оставили последната дума на феновете и хейтърите. И тъй като е непостижимо е да приемаме отзивите напълно равнодушно, можем поне да се опитаме да не се връзваме на коментарите повече отколкото е здравословно за нас. И като благодарим на приятелите си за подкрепата, да не забравим да благодарим и на враговете.Заради готовността им pro bono да тренират характера и устойчивостта ни. Впрочем това вече сториха група британски изпълнители, които записаха хита “Thank you, hater”. Спокойно можем се включим да им пригласяме на припева. Определено има защо.
Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s