wi-fi мрежа срещу паспорт в Русия? Как пък не!

Драма голяма с този руски интернет. Ако се разходиш виртуално из българските сайтове, форуми и ФБ профили няма как да пропуснеш въпросната “международна тема N1”. Тя измести кризата в Газа, руско-украинския конфликт, и даже кръвосмразяващата африканска силно заразна и смъртоносна болест ебола. Въпросът, който вълнува пламенните ни “форумци” е дали руските потребители ще се редят чинно на опашка с лични карти, международни паспорти, акт за раждане, домова книга, шофьорска книжка, здравна карта от медицинска комисия, талон на личния автомобил, талон за личния автомобил на жената и онзи за колата на тъщата, квитанции за платени ток, парно, газ, водка и кисели краставички за 5 години назад и диплома от Харвард, Оксфорд, Единбърг и онзи албански университет, който не издава фалшиви дипломи.ruski pasport
(снимката е от novini.bg)
И всичко това, само за да ползват обществена wi-fi мрежа. Според изтекла информация в някои сайтове премиерът Дмитрий Медведев подписал постановление, с което се забранява “анонимния достъп до интернет в ресторантите, метрото, парковете и други обществени места”. Това се тълкува по следния начин:”всеки, който иска да ползва общественодостъпна интернет-връзка, може да я получи само срещу лични данни:име, фамилия, постоянен адрес; интернет доставчика е длъжен да регистрира начало и край на интернет-дейността, а после да съхранява тези данни минимум 6 месеца”. От московското кметство прилежно опровергаха тази информация чрез ИТАР-ТАСС. Обясниха надълго и широко как тази стряскаща разпоредба изобщо не засяга парковете, метрото, вузовете, училищата и болниците. Никой нямал и най-малкото намерение да ограничава достъпа там. Ставало въпрос за пунктовете за “колективен достъп” или специалните отдели на служба “Пощи” в Русия, където можеш да ползваш интернет, да сканираш или разпечаташ документи.
Като стане така, че да не знае на кого да вярва, най-добре е човек да надникне в закона. Е, надникнахме. И там прочетохме няколко интересни неща. Например: “оказването на универсална услуга по предаването на данни и свързването с интернет от пунктовете за колективен достъп се извършва от оператора след идентификация на потребителя.” И още:”В договора с абоната-юридическо лице, се прилага списъка с данните (име, фамилия, националност, постоянен адрес, копие от документ за самоличност) заверен от изпълнителен директор”. Да го преведем. На практика това означава, че ако сме например собственик на ресторант или управител на бензиностанция, сключим ли договор с интернет-доставчик, трябва ПРЕДВАРИТЕЛНО да приложим списък с всички юзъри, които ще позлват мрежата. Тук се налага убеждението, че говорим само и единствено за персонала. Тоест ако сме клиенти на заведението и имаме доброто желание да споделим всичко за личността си с тези, които ни обещават безжичен интернет, без скрито-покрито между нас, те не могат да ни извършат услугата без да нарушат закона. Списък предаден “после” просто не се брои. И ето как става незаконно предоставянето на интернет услуги от юридическо лице, което не е оператор. И ето как най-вероятно ще изчезнат отворените, общодостъпни мрежи (смела, но не и неоснователна прогноза). За да е всичко законно, то трябва всеки клиент да сключи индивидуален договор с доставчика, за да ползва мрежата. Хотелите единствено теоретически могат да приложат тази система при добро желание(поради по-продължителния престой на клиентите им) , а и честно казано нейни разновидности са практика от доста време. При това в много страни на Европа. Най-разпространеното е да ползваш достъп, само след регистрация с номера на хотелската си стая. Лесно е да се досетим, че ако се наложи проверка, много лесно ще проверят личния ни трафик по датите на престоя. А данните ни не са никаква тайна за администрацията.
Впрочем точно както и сега, без въобще да е в сила “паспортната” регистрация, не са тайна данните на онези руски граждани, от които се интересуват живо спецслужбите. Ето какво написа по този повод руския журналист, предприемач, анализатор и интернет-гуру, наричан “един от бащите на рунет”Антон Носик:
” От какво да се боят потребителите? Няма от какво. Средностатистическия гражданин в 2014 осъществява връзка с няколко договора: с оператор на домашен интернет и кабелна ТВ т и друга-по месторабота или учебно заведение. Всички паспортни данни са налице поначало. На практика за пълно проследяване на всички жилища, офиси и мобилни абонати обаче няма да стигнат мощности. Спец службите следят определени хора, като използват всички възможни средства, И никаква криптография няма да ви помогне. А “паспортизацията” е пълна глупост”. Цитатът е и специално за онези, които си представят Русия като Рай за неограничения достъп до wi fi мрежа, от който ще изпъдят нещастното гражданство. Истината е, че доскоро дори някои московски хотели не предлагаха интернет-връзка, процедурата по предоставянето в други беше толкова сложна, че най-разумно беше да се откажеш.
Трябва да си признаем, че руснаците не откриват колелото. Нито промените в техния закон “За информацията, информационните технологии и защитата на информацията” бодат очите с драстична рестриктивност на фона на тези в останалите държави. Просто се вдига повечко шум около тях, до голяма степен заради политическия имидж на президента Путин. Освен това доскоро Русия имаше едни от най-хлабавите нормативни уредби в този сектор, припомниха наскоро от BBC. На фона на предишните разпоредби и най-невинната промяна потенциално би предизвикала бурна обществена реакция. Как се стигна дотук? Така както стигнаха много други държави при това далеч по-рано. За много анализатори разкритията на Едуард Сноудън за повсеместния интернет шпионаж, провеждан от Американската Национална Агенция по сигурността доналяха вода в мелницата на руската национална параноя и доведоха до спешни промени в законодателството в графа интернет. Не мога да не се съглася с тях. Основателни са.
И така се стигна до датата 1-ви август, от която е в сила т.нар. руски “блогърски закон”. Нарекоха го така, защото за всеобщо възмущение те извадиха насила от анонимност блогърите, предпочели имената им да останат скрити за света, и задължиха
всеки сайт с над 3000 посещения на ден да се регистрира като “средство за масова информация”. Така тревожно се задрънча около блогърите и авторите, че в шумотевицата потъна на най-важното: цялата отговорност за всяка публикация във всяка една интернет-страница пада върху интрнет-доставчиците. Потвърди го и Максим Ксензов, ръководител на РОСКОМНАДЗОР- органът контролиращ руските комуникации. Може да се каже, че само в това отношение Русия изпревари с един нос останалия свят, защото успя да вмени това задължение на операторите. САЩ и Европа само опитаха и не успяха. Който се сеща за законопроектите АКТА и СОПА ще разбере за какво говоря.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s