“Вятърните мелници на съзнанието”

Да превеждаш стихове е удоволствие велико. И велико самоизтезание.  Емоционалните терзания  на преводача, който се бори с римите, сравнявам единствено с физическите мъки на древноегипетските строителни работници. Целта  е да застанеш на върха на пирамидата. И в двата смисъла. Друг смисъл  общо взето няма. А и наградата е малко съмнителна като стойност. Появяват се критиците, които (ако са поне наполовина толкова устати, колкото съм аз, когато критикувам)  те правят на пух и прах за секунди. В общия случай заслужено. Затова преведох поне едно стихотворение в мерена реч,за да  знам какво е.  И оттогава  съм върл защитник и на най-слабия преводач. Така де. Изтощително и неособено добре платено занимание е. Да не говорим какви компромиси и жетрвоготовност изисква.  Затова-толерантност, а  на когото не му харесва, да си го преведе сам ако обича.

Та по този повод-ето ме на върха на пирамидата на  “Вятърните мелници на съзнанието”.  Текстът е великолепен. Музиката е на Мишел Льогран. Почти не съм редактирала. Целта ми беше да може да се пее на български, без да се променя аранжимента. Мисля, че може.

footprints in the sand

(снимката е от shwanda.com)

“Вятърните мелници на съзнанието”

Като кръгче от спирала,

колелце сред колелца,

не започва нито свършва

търкаля се в самота.

 

Като малка снежна топка,

на върха на планината,

въртележка от безкрая,

тича  около Луната.

Часовникът мете лицето си,

и стрелките се въртят,

а на ябълка сред космоса,

заприличал е светът.

 

По тунела, който следваш,

до новия -безкрайно твой,

на дъното на пещерата-

там е мрак, а не покой.

Спирала се върти неспирно,

като в полузабравен сън,

Обло камъче в потока,

някой метнал е навън.

 

Звън на ключовете в джоба,

и на думи във главата,

изчезна лятото забързано,

ти ли спешно го отпрати?

 

Тези снимки на стената,

къс от песента побраха

помниш ли им имената?

на кого принадлежаха?

Знаеше, че всичко свършва,

но внезапно осъзна,

цветовете на листата,

са в есенната и  коса.

 

 

(и оригиналният текст)

The windmills of your minds

Round

Like a circle in a spiral

Like a wheel within a wheel

Never ending or beginning

On an ever spinning reel

Like a snowball down a mountain

Or a carnival balloon

Like a carousel that’s turning

Running rings around the moon

Like a clock whose hands are sweeping

Past the minutes of it’s face

And the world is like an apple

Whirling silently in space

Like the circles that you find

In the windmills of your mind !

 

Like a tunnel that you follow

To a tunnel of it’s own

Down a hollow to a cavern

Where the sun has never shone,

Like a door that keeps revolving

In a half forgotten dream,

Or the ripples from a pebble

Someone tosses in a stream

Keys that jingle in your pocket

Words that jangle in your head

Why did summer go so quickly ?

Was it something that you said ?

Lovers walk along a shore

And leave their footprints in the sand

Is the sound of distant drumming

Just the fingers of your hand ?

Pictures hanging in a hallway

And the fragment of this song

Half remembered names and faces

But to whom do they belong ?

 

He: when you knew

That it was over

You were suddenly aware

That the autumn leaves were turning

To the color

Of her hair !

 

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s