Името на розата

Жителите на Розово прогониха 17 сирийски бежанци

Протестът на жителите в казанлъшкото село Розово даде резултат – днес трите сирийски семейства, настанени в къща в селото са си тръгнали, съобщи БГНЕС. Все още не е ясно къде ще живеят от днес нататък сирийските семейства. Собственикът на къщата се е появил сутринта и им казал, че трябва напуснат.
Припомняме, преди три дни местните в Розово скочиха на бунт срещу 17 сирийски бежанци, които бяха настанени в къща на местен бизнесмен ден по-рано.
Вчера жителите на селото дадоха ултиматум до понеделник бежанците да бъдат изведени от къщите.(26 април 2014)

Никой не бива да осъжда другите, без да ги познава. Бил съм в Сирия – в Дамаск, това са изключително кротки хора. Излъчват доброта и спокойствие. Сред моите квартиранти има жена с 3 деца, най-малкото от които е на 2 г. Тя е изгубила мъжа си в гражданската война.

Другото семейство бяха 3 поколения – от баба и дядо до внучета.” Това разказа  пред “24 часа” неуспелият хазяин на 17-те сирийски бежанци в казанлъшкото с. Розово Димитър Стоянов Георгиев. Бизнесменът уточнява, че като европеец иска да го знаят с двете му имена Димитър Стоянов.

Дали Стоянов казва истината за “своите бежанци”, никой в Розово не може да потвърди. Оттам прогониха чужденците, без да са ги виждали.”(29 април)

Хората са прави. Не искат джамии в селата си”-форумен коментар.

:
Сирийската река Оронтес вля водите си в Тибър”. Ювенал, 2 в. от н.е. С тази фраза обяснява, че сирийците са занесли християнството в древен Рим.

Розово се намира в подножието на Средна гора, близо до река Тунджа. Там има големи масиви от насаждения с маслодайната роза Rosa Damascеna, която произхожда от района на град Дамаск в днешна Сирия.”-Уикипедия.

Image

 (кметицата на с.Розово)

“Ако имах власт да забраня някой от звуците на Земята, щях да спра шума на оръжията и пращенето на пържените картофки в McDonalds”.А.Ш.Б, 18 г. Сирия

Казват, че Башар Асад е диктатор и е много лош. Сигурно е лош. Ама то да си диктатор в Сирия е не само за лошо”.Х.Б. 14 години, Сирия

Израснах в Пловдив. Учила съм с арменци. Играех си на Джумаята с ливанчета (бежанци от бомбардировките в Бейрут). В днешно време общувам с всякакви хора. Самата аз имам кръв от различни етноси – нито го крия, нито се гордея, нито се срамувам. Никой не може да знае какъв е на този свят. Дори и да знае-чудесна причина да си мълчи и да се опита да разбира околните. Защо толкова малко хора го разбират това? Стана така, да не искам и да чуя за  “българщина”. Такава, каквато нещо криво я разбират. Отказвам да разбирам  и приемам това, което става в България. И с българите.

Името на розата I

Две момичета си приказват пред кафене. Пристигат банда богати лигльовци с лъскави мотори и подхващат свалка. Момичетата решават, че свалката е тъпа, онези не мирясват. В този момент от кафенето излизат неколцина зрели мъже. След 2 минутна вербална и невербална полемика паркингът е чист и от лигльовците и от моторите им. Момичетата и зрелите мъже не са роднини. Даже не се и познават.
Ако сте отгатнали, че това не е България-прави сте. Това е Сирия отпреди войната. Държавата, ръководена от Башар Асад е светска, въпросните момичета са от средната класа, и учат в редово училище. В това училище им преподават хора от Европа и Америка. Като го завършат ще ползват с лекота 3 чужди езика. Само че абитуриентският им бал няма да бъде там. Градът им е опустошен. Вече го няма. Налага им се да пребивават в светската европейска държава България. А у нас както знаем, никой пет пари не дава кой кого притеснява по улиците. Всеки бабаит може да псува и тормози жени. Останалите, ако не го аплодират чак, поне ще гледат сеир. Момичетата не искат да живеят в България, но няма как да се приберат в Сирия. Вече уточних-градът им съществува само на карта.
Не го познавам лично Башар Асад и не съм живяла в Сирия. Някой разправят, че бил добър-други – много лош. Всякакъв може да е. По-любопитното е, че никой от тези у нас, които го одумват също не го познава лично и не е живял в Сирия. (Историята ми я разказа едно от момичетата, осемнадесетгодишната А.Ш.Б., която не прилича на чужденка и говори отлично български. Някакъв непознат и се накрещял на улицата. Беше удивена, че никой не я е защитил.)

Името на розата II

Това, че с. Розово дължи препитанието си на розата “Дамаскиня”, която идва от страната на бежанците, които прокудиха, може да ви се струва много важно и иронично. За мен е по-важно трагичното. Цяла Европа , в частност и България, дължи на Сирия християнството. Сирийските роби в древния Рим са първите ранно-християнски мъченици. Писала съм го неведнъж и ще продължавам да го пиша, заради религиозния ропот, който не стихва. И заради “името на розата”, което съвсем измести вниманието от същественото. “Ама тези хора сега не са онези от тогава”- ще кажете. Да, не са. И днешните гърци не са древните гърци, но говорим за държавата им с респект към елинизма, нали? Не може удобно да се натикват по чекмеджетата цели исторически епохи, а да се преекспонират други. В отношението си и към собствената история сме абсолютни рецидивисти по тази линия. Историята иначе не дължи нищо никому, нито ние на нея, освен ако не става въпрос за репарации. Мислете не какво ни е дала Сирия на нас, а че сирийците продължават да бъдат хора. Представители на човешката раса, а не нещо друго. Единственото, което си дължим един на друг е споделена човещина и разбиране.

Името на розата III

Амнести интернешънъл ни критикуват за лошо отношение към бежанците. “Не е ли малко нахално” попита веднъж форумен коментатор  на в.”Сега”. Не е. 2 000 000 български икономически бежанци не очакват от света да ги приема така.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s