Безвратите

ще не мога да реша, дали “безврати чудовища”(по Т. Уилямс) е достатъчно силен израз да опише главните действащи лица в една прясна случка. Въпросните, двама на брой, си бяха организирали “автородео” посред бял ден. Точно в центъра на тесноватия подземен паркинг на оживен супермаркет. Тъкмо бяхме паркирали кротко един до друг и излези от колите с приятен възрастен господин, когато оглушителен вой на двигатели ни залепи -него за багажника, мен-за вратата. Заоглеждахме се подплашено и ги видяхме. Как не им се разпаднаха ламарините? Чучнали се в трошки на по 30 години, ръждиви, очукани, с издънени гърнета. Не вярвам да можеха да вдигнат повече от 120 на магистрала, обаче точно там долу, където гъмжи от хора с покупки, профучаха между колите с поне 80. Единият обърна топчестата си бръсната тиква докато минаваше край нас и ни изгледа “победоносно”. “Какво е това бе?”-изрева отчаяно човекът до мен. Даже не намери сили да ги напсува.
Демографската криза може и да не успее да ни редуцира, но това тържествуващо повсеместно малоумие като нищо ще ни види сметката.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s