Аз, Заз и момиченцето, което искаше да слуша Заз

Така си стояхме днес със Заз. Тя тихо пееше “Historia de un amor”. Tъкмо гласът и се задави на “razon de mi existir”,когато се появи то. Момиченце на около 8 с колело. Попита възпитано дали е свободно. Кимнах. То кацна на ръба на пейката . Не ме поглеждаше, защото явно знаеше, че не е вежливо да зяпаш непознати. Наклони се към мен. Искаше да слуша Заз. После се появи майката. Потна и кисела. Насмете го, че присяда по пейки. То си взе колелото и хукна без да се сбогува. След малко се върна и ми се усмихна съзаклятнически през рамо. Помахах му съзаклятнически и аз.
(3G мрежата  на телефона ми  мистериозно се срина, докато бях там. Можех само да слушам музика и да я споделям с минувачите. 
Снимката  е чиста публицистика:  Пловдив 9 април 16.30 25 С)

 

IMG_20140409_170100 (1)

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s