Мобилизирам се срещу Фейсбук поезията на лични разноски част I

Лош навик ни е да приемаме инертно, че във Фейсбук всеки е това, което твърди, че е.  Изобщо не е така. Във Фейсбук може да ни се случи всичко. Да попаднем на мъже, които всъщност са жени и обратното. Да се чудим като как да се обръщаме към онези, които са толкова непредсказуемо обратни, че специално  за тях  измислиха над 30 начини да си дефинират профилите по пол. Можем  да се сприятелим случайно с интелигентната котка на Марк Цукърбърг, която няма как да не си има  собствена страница .

Но има и по-лошо. Можем да налетим на Фейсбук поет. То си е достатъчно  стресиращо да се закачиш за мрежата със сутрешна глава, в която яростен глас настойчиво те призовава първо да изгълташ една кофа кафе. И точно тогава  някой започва  да те обстрелва от нюзфийда , със съмнителни строфи от световнонеизвестен автор. За мен лично Рубикон е необратимо премината, когато  поезията цъфне една такава  консервена, “клокнала” на личния  котлон на автора. Оттук нататък дебне само нервната криза.  Такива съм преживяла десетина,  все по вина на  Фейсбук поетесите. Няма по-заплашителни и вредителни от тях.

“Поетеса? -смаяно възкликна мой приятел, известен психиатър, който работи в Германия  в момента, и на когото се оплаках  какво  трови безметежното иначе  битие в социалния медиум.(споделих му го, защото е силно изкушен от поезията, не за друго) – Какво пък толкоз може да ти стори една Фейсбук поетеса?- побърза да добави успокояващо с професионален рефлекс”. “Да ме подгони с кухненски нож например”- можех да му отговоря нервно и параноично аз. Точно както  онази русенска поетеса на име Марияна нечия  си , която погнала  един дето не искал да и слуша стиховете. Че го и наръгала. Но тогава още не се беше разчуло за нея. Добре де. Шегувам се естествено. Някой да не си помисли, че говоря сериозно? ФБ поетесите са миролюбиви създания. И много нежни. Основното ми възражение към тях е, че техните   opus graphomani   пропагандират крайна безкритичност. Ама съгласете се, че не можеш да фабрикуваш нещo, което се римува с друго нещо и да го наречеш поезия. Впрочем това ме наведе на идеята да проведа семпъл научен експеримент в домашната си лаборатория. И ето резултатът.

Busted! Знаех си! Модерна версия на “Тържествения комплект” за писане на статии и речи на Остап Бендер. В случая на стихове.

Ето доказателството, че творенията на най-известната ФБ поетеса Мира Дойчинова- irini (събира по 1000 лайка за едно стихотворение-това и Ким Кардашян не го може)  са софтуеърно генерирани. Обичам научния подход. Той работи. Само за 5 минути успях да сглобя 3 куплета от 4 произволно избрани нейни стихотворения. Спазих собственото си условие да няма два поредни стиха от едно и също стихотворение. И не се затрудних нито с метриката нито с ритмиката. Да не говорим за римите. Значи нахвърляш безразборно в програмата любов, цветя, дни, мълчание, “утре започва от днес” и звезди. И събираш лайкове.

Понеделник е още далече,
Но без обич петаче не струва…
Аз вървя и във моите стъпки
Всички Петъци ставам на вечност,

Тази обич е толкова пълна,
Нека другите дни да се сменят.
Този ден си летя. И съм себе си.
Липсвам само наужким. Наистина

Не крещя. Само с поглед говоря.
и магия, и стих, и жена…
да обръщам тъгата във щастие,
Колко сила ми трябва сега? –

Смислено е точно колкото са смислени нейните творби, а даже нямам инсталиран Word пакет на компютъра си. Та феновете на irini, да си знаете. Това, което споделяте не е изкуство, а дигитална програма за стихоплетство. Повече поезия има в тегленето на тиража на Тото 2.

 Моите рецептори за поезия имат нужда от презареждане след този лабораторен  опит. Но с последни усилия, преди да  потъна в спасителните стихове на Луиз Лабе, предлагам ви като доказателство автентичните словесни ковьорчета, които пренаредих за нула време с подръчни средства.

Обич – пълна с небе

Тази обич си е толкова моя,
че отдавна се знаем, нали?
И от вечност ми липсва покоя,
в който нищо въобще не боли…
Но какво пък, така ми е писано.
И минута не съм се оплаквала.
Просто в нощите пиша измислици,
във които все тебе очаквам…
Тази обич е толкова пълна,
че прелива и стига за всички.
И звездите в небето покълват,
а пък после се пръсват в обичане…
Даже думите стават излишни.
А сърцето до крясък мълчи.
И превръщам се цялата в дишане,
разтопило смълчаните дни…
Как да кажа, че търся все тебе?
А дори и не зная къде.
Но си имам през цялото време
обич – пълна докрая с небе.

Мира Дойчинова – irini

Предпазлива съм. Знам правилата.
Стъпвам тихо, на пръсти, с финес.
Всички тайни искрят в тишината.
А пък утре започва от днес…
Не крещя. Само с поглед говоря.
Не осъждам. Прощавам в аванс.
И когато съм права, не споря.
А когато греша – давам шанс…
Липсвам само наужким. Наистина
в твойте мисли безкрай съществувам.
Знам, Животът е низ от измислици.
Но без обич петаче не струва…
Не продавам душата си никому.
Пък мечтите си вечно раздавам.
Запечатвам запомнени мигове.
След това от сърце ги дарявам…
И такава съм. В ада ще сляза,
ще го стопля с любов. Предпазливо.
А когато на пръсти изляза,
даже Господ ще смигне щастливо.

Мира Дойчинова – irini

Април

Разлиствам се. Разцъфвам. Несериозна съм.
И адски нереална съм. Почти.
Събличам и последната си сложност,
а ти с целувки днес ме облечи…
Косите си разпускам. Самодивски са.
Така е през Април. И ми харесва.
Зелена съм. И розова. Измислям се.
Откривай се във птичите ми песни…
В ръцете ти – събуждам се, заспивам…
Във изгреви и залези живея.
И някак си мечтите ми се сливат
със стихове, които ще изпея,
докрая, до последния си час.
Но още съм Април. Сега започвам.
Разлиствам се. Разцъфвам. И съм аз.
Сериозно нереална. И безсрочна.

Мира Дойчинова – irini

Петък

Петък не ми е ден като другите.
Още не зная с какво е различен.
Просто днес със усмивка се будя.
И ми писна от седмично тичане…
Понеделник е още далече,
а Четвъртъка вече отмина.
Всички Петъци ставам на вечност,
и така съм си май от години…
Да не кажа и дума голяма,
но се влюбвам основно във Петък.
И за тебе отнася се само.
Ти си все песента на сърцето ми…
И те пея през цялото време.
Вече зная какво е различно.
Нека другите дни да се сменят.
Но пък днес ми е ден за обичане.

Мира Дойчинова – irini

“Заириня ми” на пръстите. Но продължавам. Защо? е единствения въпрос, който ми хрумва в момента. Защо трябва да се тиражира истерично това? Не виждате ли, че алгоритъмът е изчислен да се върти само около пъпа на авторката? Нима не и е  скучно светът да започва и да свършва с нея? Такова неизчерпаемо количество “Аз-ове ли има? Голямо любопитство ме гризе по този въпрос. Тази жена доказано няма ни едничко стихотворение, което да не е посветено на самата нея. Чат-пат говори за някакъв мъгляв и безличен “ти”, обаче винаги в императив. Тоест нейният властен Аз поставя на смотаняка Ти условия и раздава команди.Ето произволен пример. ( Атипична тревожна употреба на 2 л.ед., с дискретен императив. Обикновено говори само в 1 л., в особена апотеозна апологетика-един вид “много съм велика, да ме прощавате”. Това тук е неврастенично и твърде безадресно. Какво ли иска да каже? И на кого приказва? Много притеснително). 

“Знаеш ли?… Отглеждай ме. Като звезда и цвете. Поливай ме с любов. И необятност. Понесла съм във себе си небето, и винаги съм синоним на щастие… Пази ме много. Като нещо ценно, което до сърцето си притискаш. Отделяй миговете. Другото е тленно. А аз ще се отплащам само с истинност..”
Иначе природонаучният подход, че можеш да развъдиш звезди като в оранжерия е по мичурински дързък и ми допадна. Няма да си кривя душата.
Но иначе олеле, олеле…Във време, в което целият свят  ни е буквално в пръстите върху клавиатурата. Спирам дотук засега. Иначе всеки може да си пише каквото си иска. Но и трябва да е готов да приеме, че други ще анализират написаното от него. И на някои то може да не им хареса.

(Ако някой  смята да наказва непочтителността ми виртуално, да си знае, че не поддържам отбранителна техника срещу ФБ поетеси. Нито срещу феновете им. Разполагам само с нападателна:) И тъй като не съм забелязала нито у едните, нито у другите тенденция да проявяват чувство за хумор, отбелязвам изрично, че това последното беше саркастична метафора. )

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s