Sub recusatione

“Аз съм един от мозъците, които изтекоха от България към света”. Така ми се представи една жена, с която се запознах наскоро. Обясни, че е инженер и от 10 години работи в Испания. Заминала, когато на поредното интервю за работа тук и се присмели и и казали, че с тази биография може да стане най-много секретарка. Не пожелала да е секретарка. “Не обичам да ме щипят по задника”, обясни ми и аз кимнах с разбиране.
“Защо пречат на протестиращите тук?”-попита ме строго тя. Отговорих, че не им преча по никакъв начин. “–Защо тогава не сте на барикадата?”- попита ме още по-строго, но само с поглед. Разчетох правилно погледа и хрисимо отговорих, че пазя барикади само ако не са бутафорни.
“-У нас, в Испания, когато някой протестира-всички останали му помагат”-каза ми с укор и даде за пример миналогодишен протест на миньори.
“-Ама техните искания са икономически”-плахо възразих.
“-Икономически-политически-все тая. Трябва да се протестира. Всички трябва да протестират. Ако не…”. Не каза гласно “ако не искат да ги щипят по задниците” но остави да се подразбира.
Замислих се колко лесно и ясно им изглежда отстрани на българите в чужбина. Sub recusatione.Как да им обясниш, че един протест, който започна справедливо и вдъхновено, след няколко месеца ни постави в идиотското положение на кибици, които зяпат как половината демократично избран парламент, протестира срещу другата, не по-малко демократично избрана половина.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s