В памет на графика Кольо Карамфилов (07.12.1963-12.01.2014)

Кольо Карамфилов имаше очи с цвят на светла бира. Кафяви, но прозрачни. Знам го и го помня, защото точно това ме попита преди години неговият приятел – докторът-писател и чешит Людмил Станев. Тъкмо бяха издали невероятната книжка “Неприятният татарин”. Докато си говорехме за Кольо той ми каза заядливо”-Като твърдиш, че го познаваш толкова добре, кажи какъв цвят са му очите”. Казах му. Той се сепна и млъкна. После отвърна:”Права си. Като бира са”. Image
Запознах се с Кольо на един от нашите си щурави купони в старата, бохемска, опушена пловдивска  “Круша”. Бяхме още ученици. Той, вече утвърден млад авангардист си беше дошъл за малко от София и беше събрал цялата тумба на своята маса. Тогава научих, че е далтонист и по тази причина рисува графика. Не го познавах отблизо, но наистина го познавах добре. От картините му, преминали първо през прозрачните му очи.
Това снимах на юбилейната изложба на Кольо. Последната. “Музиката в мен” и “Любов” завинаги ще останат две от най-любимите.

Image

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s