Чарли

Най-красивото куче, което познавам, е може би най-грозното песче, което всеки от вас е в състояние да си представи. Носеше белезите поне на 14 породи. От всяка беше наследил най-лошото. Късите крака на дакела, клепналите уши на някой дворен Мурджо, козина с неопределен сиво-зеленикав нюанс, тук таме нашарена с цветни “кръпчици”-генетичен дефект присъщ, доколкото ми е известно единствено на котките. Неведомият му  брийдър  обаче беше кръстосал в него най-доброто от незримите качества.
Казват, че най-умни са ритрийвърите, а най-добре пазят ротвайлерите.
Чарли не само изпълняваше команди без да се налага да го учим на това. Той отгатваше желанията и предусещаше и предупреждаваше за всички възможни рискове. Обикновено излизаше прав. За пръв и единствен път семейството ми го видя да откача, когато ни мярна да влизаме в новата кола на баща ми. Хвърляше се по желязната врата и лаеше бясно с пяна на устата. Като разбра, че няма да слезем от нея затича с тревожно скимтене в кръг. Тази кола впоследствие съсипа нервите на всички ни. Неизброимо число пъти остави баща ми на пътя, включително и в една страшно студена и снежна зима.

Трябваше да се вслушаме тогава. Беше рядко мълчаливо и сериозно животно . Не си губеше времето в дребнаво заяждане с цигани и велосипедисти. Лаеше само, когато ситуацията ставаше повече от тревожна. Тогава пазеше не само дома ни, но и цялата улица. Наложи ми се дълго време да прекарам сама в огромната къща. Можех да заспя само, когато слушах звука от драскането на лапките му по двора.
Досега не ми е ясно с какво семейството ни беше заслужило присъствието на тантурестия, късокрак и любящ вълшебник. Ръцете на Провидението и любовта бяха поставили малкото недодялано телце в тези на баща ми. Той сам разказваше как още докато го носел към къщи, сгушен в якето му, усещал топлината на  огромна обич към животинчето. И знаел, че и то го обича. Видял това в  грозната лисича муцунка и мъдрите, спокойни кехлибарени очи. Радвахме му се няколко безценни години.

После баща ми със сълзи на очи вадеше сачми от гърдите му. Изброи 70. Някой беше стрелял по него просто за развлечение. Беше здраво животно и се възстанови след масивния кръвоизлив. Припкаше щастливо  из двора ни в проължение на още една година. Докато го отровиха.
Ще ми се да ви го покажа на снимка. Но нямам. Не знам някой да е успял да заснеме ангелче.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s