На ауфтакт за музиката

 

Леополд Моцарт, бащата на Волфганг Амадеус, бил също композитор. Препитавал се от поръчки – камерна музика за тържествените случаи на особено тържествени личности. Бащата пишел музиката, синът разнасял свитъците. До момента, в който куп нотни листове, още мокри от мастилото, не попаднали в реката. Малкият, 7-8 годишен по онова време, се зазяпал в ято диви гъски и изтървал във водата всички семейни обеди и вечери поне за месец напред. Тъй като боят не му мърдал, се простил с паричката си, скътана за печена ябълка.Купил нотни листове и молив, седнал на камък и за около 15 минути написал нова камерна творба. След няколко дни, особено тържествената личност, която още не знаела, че е благословена първа да изслуша творба на малък

“гений, написала писмо:Mozart as a child
“Уважаеми, г-н Моцарт. Благодаря ви за възхитителната музика. Никога не сте писали нещо подобно. Възмутен съм от вида на партитурата обаче. Не възлагайте такава отговорна задача на малкия си син. Представете си, че беше изпуснал безценния нотен текст в реката.”
Помня тази история от детството си. Разказа ми я дядо ми, първи мой учител по пиано. Слушаше със свито сърце как изтезавам една сонатина и реши да ми помогне да разбера по-добре композитора. Като днес ми е как се облегна в любимото си кресло и събра съсредоточено пухкавите си пръсти, докато се отдалечаваше във времето. Оттогава научих много за Моцарт, но попитат ли ме какво е Амадеус, единственото, което съм в състояние да възпроизведа е това. И да завърша “Това е Той!”.
Дядо ми беше учител и разказваше приказки, които се помнят цял живот. Казваше се Никола.

 

************************************************************************************
Фюжън е нещо, което трудно се обяснява. Все едно да играеш импасов шлем на 7 безкоз, и импасът да мине. Същевременно Рони О’Съливън да направи сенчъри брейк под звуците на Соната за виолончело e-moll от Й. Брамс, в изпълнение на Жаклин Дю Пре. И да остават 5 минути до началото на “Майкъл”(на Копола, не онзи с Траволта). Приблизително това е фюжъна. Първият албум на “Blood sweat and tears” е “Child is father to the Man”.”I love you more than you’ll never know”. 1968. Те направиха този стил това, което е.

Blood sweat and tears

 

 

**************************************************************************************

На който е слушал симфония на Антон Брукнер открай-докрай, му е позволено цял живот да си слуша каквото си поиска. Аз съм го правила. Два пъти. Затова продължавам с великите кубинци. Артуро Сандовал. Ако не ви хареса ще ви пусна 8-ма симфония на Брукнер, за да разберете какво имам предвид.

Arturo Sandoval

 

********************************************************************************************

Фюжън. “Pa dam pa dam”.Танцуваме този див френски валс на Едит Пиаф в Яворово, селото на Хайтов, в двора на Димовски. Романтичен, глобален, български неореализъм. Няма как да забравя.

***************************************************************************************

Тъкмо си мислиш, че няма нещо по-изтъркано и скучно от “Besame mucho” и се появява Чезария Евора. Тогава си даваш сметка, че чуваш тази песен за първи път. Казвали са ми, че и в живота е така. Помислиш, че романса не крие никакви тайни за теб и точно тогава се появява някой изненадващо осведомен по въпроса. 

Cesaria Evora

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s