Натрапено спасение

 

http://reduta.bg/v2/article/%D1%85%D1%8E%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE

 

Ще се деля до скъсване. Това е. И ако обществото се разцепи на категории, аз ще настоявам и за подкатегории. Обяснявам защо.
Коментирам този иначе професионално написан, трогателен и искрен текст    с безукорната съвест на човек, който е посветил 2 години от живота си в ежедневни опити да научи такива като Хюснието, Реджеп, Шефкет, Гюлтен, Айхан и Айджан на другия начин. На по-трудния и по-дългия, който води към един приемлив от гледна точка на обществото ни живот. Тогава не поставих “интелектуалщината си” на витрина, а я инвестирах в една тежка кауза. Действах вместо да говоря. Обикалях гетото, вместо да съчувствам изискано на обитателите му от апартамента си в центъра на града. Ограмотявах шестокласници. Държавата винаги се изхитрява да не забележи как неграмотни деца добутват до прогимназия. Стотици са, повярвайте ми.Не защото няма кой да им държи ръчичките, докато изписват “а” и “б”. Просто на тях не им пука. И за да не остане и сянка на съмнение колко не им пука, са еднакво неграмотни и на български и на турски. Повечето от вас са гледали филма “Dangerous mind” с Мишел Пфайфер. Е, аз пък го живях сред тях. Там в гетото.

Да, животът на онези хора  от моя гледна точка е ужасен. Но не и от тяхна.Те си го харесват и определено не харесват нашия. Или поне не го разбират. “Това, което беше вчера вече го няма. Утре не знаем какво ще бъде. Затова живеем за днес” ми каза веднъж 15 годишната Гюлдениз, когато я попитах защо не иска да изучава история. Както впрочем и каквото и да било друго. Светът не е измислил начин за спасение на тези, които доброволно се отказват от грамотност, образование, развитие. Или поне няма обществено договорено спасение. Ние можем да им НАТРАПВАМЕ нашите ценности и нашата представа за спасение, докато хелзинкският съд не разпореди да престанем. Хитрата  държава знае това. Не спасява а угажда. Най-лесно се угажда на “количеството”. И угаждайки му, тя държавата, се отъждествява с това количество. Не с мен или другите като мен.  Затова, с ваше позволение аз ще продължавам да се деля. Ще поставям себе си в друга категория, просто защото принадлежа към друга категория. Ще защитавам ценностите на тази друга категория, които са едни други ценности и ще настоявам не да ми се угажда, а да бъда чута. Да ми се разреши да отстоявам това, в което вярвам. Имам право на това. Както имам право и да не приемам оранжерийно избуяли призиви за единство, братство, равенство и справедливост. Пробвайте да направите нещо на практика за тези хора. Прегърнете децата им като свои. Убедете ги да ходят на училище. Седнете на една маса с родителите им. Не е трудно нито  страшно. Учете и тях. Спасете поне един от тях. И когато добрите ви намерения се разбият   в непробиваема стена, ми се обадете. Ще ви посъчувствам на фиаското.

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s