Балканите, които да обичаш

Балканите, които да обичаш

3 километра ничия земя. Това   свързва  Сърбия с Черна гора, Черна гора с Хърватска, Хърватска с Босна, Хърватска със Сърбия. По 3 километра от КПП до КПП.  Страните от бивша Югославия все повече се отдалечават една от друга. Години след като от гражданската война не е останал и  помен…Грешка. Трикилометровата ивица ничия земя е най-очевидния спомен от любовната история  до кръв на народите от  бивша Югославия.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Балканите са особено място. “Няма да минат и 20 години от смъртта ми, когато някой на Балканите ще направи нещо толкова глупаво, че ще хвърли цяла Европа във война“, Това гласи  сбъднатото пророчество на германския канцлер Ото фон Бисмарк.  24 години след смъртта му  19-годишният бошняк Гаврило Принчип застрелва ерцхерцог Фердинанд и съпругата му в Сараево.  Гаврило е член на младежката революционна  организация “Млада Босна”, която иска обединението на Сърбия и Босна и воюва срещу австроунгарското управление. Избухва първата световна война.

В една гражданска война няма добри и лоши. Аз харесвам много  шумна

СЪРБИЯ

Сърбите може да са всякакви, но  комплексари не са.   Само при тях в днешно време  можеш да зърнеш довоенна кола или автобус. Антиките  пъхтят, обвити в черен пушек, а отвътре се хили шофьор-непукист . Ако ги питаш защо се мъчат с тези трошки, отговорът е незименен. “Ради”(работи), придружен от нехайно свиване на рамене. Що да сменяме то що ради? Хубав въпрос. Аз още  не съм успяла  да му  намеря  остроумен отговор. Това, което работи не се пипа. В отбор, който печели,  не се прави смяна. Никой и нищо на света не може да промени Сърбия.”Всички сърби са е…ни в главата”, неясно защо  казваха преди години  възрастните хора в България. “Све бугарски полицаи за йе…ни у главу” ни каза веднъж  един черногорски камионер.  Беше особено привързан към пътните ни ченгета. И към майките им. И лелите. И всички техни роднини. Явно ги познаваше доста добре. Изпрати им поздрави по нас. И Сърбия и Черна гора заличиха корупцията по пътищата само за някакви си 5-6 години след края на войната. В България,   война не се е водила  от  близо 70 години.  С нашия камионер  и още петдесетина други шофьори си другарувахме  в една спряна  колона на магистралата в посока Подгорица -Будва. Живописните монтенегрински скали  се извисяваха неприязнено.  В далечината се виждаше  линията на легендарното влакче, в което преди няколко години заснеха джеймсбондовския “Казино Роял”.  Взривяваха скали, за да укрепят няколко от стотината тунели. (Не знам какво им е количеството на квадратен километър, но според мен е математически неправдоподобно число- по територия

МОНТЕНЕГРО

е близо 10 пъти по-малка от България). Всички чакахме дисциплинирано и кротко. Даже и охолните на вид вид руски туристи се кротнаха с атипично смирение и си запълниха времето с пейзажна фотография.  Е, намериха се тарикати.  Няколко на брой,  с мръсна газ, жизнерадостна  арогантност и белградска регистрация.  Хватката “Не на нас тия” проработи колкото да ги откара по-бързо до ченгетата. Там си получиха фишовете и се кротнаха и те.  Никой не очакваше да пуснат движението в 11.00 както гласеше съобщението. За всеобщо (българско) изумление в 11.01 колоната беше потеглила.  На 3 юни 2006 Черна гора официално се разведе със Сърбия и стана независима република.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

“Ах, Белград! Чуден град за парти със страхотни дискотеки”. Такъв го видяла  наскоро  една 20-годишна бразилка. За отбелязване е, че Вивиан е  родом точно от столицата на пачангата  Рио де Жанейро. Живееше в Пловдив с футболното си гадже (преди да го изхвърлят от “Ботев”) и се опитваше да научи български от мама. Мама преподава португалски и можеше като едното нищо да научи Вивиан на български. Но периодичните купонджийски набези на бразилката към сръбската столица и попречиха. Вивиан си замина  и ни остави тегавото чувство, че българският език е невъзможен за научаване,  а в идеалния за правене на нищо по бразилски Пловдив, няма нощен живот. И в Дубровник няма нощен живот, но си е град-мечта.Много обичам хърватите. Те са възпитани, спокойни, дружелюбни и резервирани.  Услужливи са, без да са фамилиарни. Съдействат,  без да те обсебват. Живеят си живота и те оставят и ти да си го живееш, стига да не пречиш. Вършат си работата и очакват от теб да си я вършиш.

ХЪРВАТСКА

беше единствената та страна в Европа, в която гражданството като цяло не примираше  за членство в ЕС.

 Бях там точно преди две години, когато страната протестираше и не даваше на Хага генералите си да бъдат съдени за военни престъпления. Това беше едно от условията по присъединяването, защото всъщност Европа много държеше страната  да стане част от съюза. В крайна сметка имаше процес и военните бяха оправдани.  Честитих на приятелите си новото членство с пожеланието промяната да е за добро. Макар че според мен в Хърватска и преди евросъюза се живееше добре. Напролет улиците на Загреб се изпълват с добре облечени и възпитани младежи. Старият град пулсира от млад живот.    Когато откриват изложба,  галериите по “Илица” ( нещо като столичната “Витошка”, но по-приветлива от нея) не затварят през цялата нощ. Всеки може да надникне, да изпие чаша вино с художника  или да се скара с него. Момичетата не се притесняват  да карат колело до късно през нощта.Въобще велосипедите са навсякъде. Оставят ги да пренощуват под звездите и никой не ги краде. Елегантни  девойки, хвърлили  чантичките си  в кошници, закрепени  за кормилото, веят поли докато въртят педалите или се прибират  с  ярко осветените осветените трамваи.  “Не ги ли е страх да пътуват толкова  късно сами? попитах веднъж един от най-скъпите си приятели, загребчанина Игор.”Няма от какво. Тук е спокойно”, усмихна се той. Страна, която успява да е това, което е без чужда помощ, определено ще понесе без усилия и въпросната помощ. Но Игор отмина поздравленията ми  за еврочленството с мълчание. Той  е европейски мъдрец. Преподава иврит в загребския университет. Малко хърватин, малко австриец, малко италианец, и (предполагаемо) евреин. Носи историята и опита на няколко  етноса във вените си. Говори гладко езиците им. Притежава изключително  остро социално чувство. Това според мен го прави един завършен  космополитен скептик. Разбирам го напълно. Аз самата съм малко българка, малко рускиня, малко гъркиня, и (предполагаемо) каква ли не. Напълно споделям космополитния му скептицизъм. Казано накратко-двамата с него сме оптимисти по отношение на хората и пълни песимисти по отношение на правителствата. “В Хърватска има 400 000 безработни. Всичко се разпада”, написа ми наскоро той. И сякаш го видях да поклаща тъжно глава. Игор е роден за държавник. Казват, че един от най-великите европейски държавници  е  Йосип Брос Тито. На мен Тито ми е симпатичен, както повечето утописти. Той  всъщност е хърватин.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В една гражданска война, както вече написах, няма добри и лоши, няма победители и победени. Има само жертви. Бившата митница на стария Дубровник е превърната в обществена сграда за най-различни мероприятия . В една малка стаичка  са приютили  мемориал. Целите стени са облепени в снимки на защитниците на града, загинали във войната с братята сърби. “Никой тук на Балканите не мрази никого толкова много , колкото най-близкия си съсед”. Това са пак думи на Игор. На входа на Дубровник, на самата крепостна стена е прикрепено огромно платно със странна карта. Тя е запечатала местоположението  на всеки сръбски снаряд, попаднал в целта. Имало е заповед градът  да бъде разрушен. Цветущият в средновековието Рагуза, както  е старото  име на Дубровник, на практика е основан от италианци. Пребогат и изрядно уреден ханзейски град,   основен конкурент и обект на омраза и завист от страна на венецианците. Пожар го унищожава напълно през 18 век. Тогава градските власти решават да го възстановят по нов начин. Издигат жилищните сгради  еднакво високи и с идентични бледожълтеникави фасади. Никой от първенците да не се големее и да не се фука с богатствата си пред съгражданите. На суетните парвенюта се разрешава да хвърлят състояния  по извънградските си имения. Не съм ги виждала, но казват, че има още останки от главозамайващите вили на най-богатите ханзейци, някъде край магистралата за Сплит. Самият  град поразява със съхранената си цялост. Толкова за историята на легендарните светли  камъни на Дубровник, Някои хора ги намират за скучни. Аз мисля, че са прекрасни. Който иска да се нагледа на гъсти гори, да отскочи до

БОСНА

Бошняк и  монтенегрин се състезавали на 100 метра. В средата на дистанцията бошнякът се изгубил, а 10 метра преди финала черногорецът се отказал, гласи стара местна клюка. Да, обаче твърдят, че в Босна ,  живеят  едни от най-красивите хора на Балканите. Мъжете-по два метра високи. Напети  и атлетични. Жените и те такива.  Точно такъв един  бошняшки великан  изненадващо изникна пред мен един ден в Пловдив.  Казваше се Емир Костурица,  снимаше “Ъндърграунд”  и вече беше двуметрова на ръст кинолегенда. Двадесетгодишното ми аз тогава тъкмо се възстановяваше от драматична любовна история, с музиката от “Аризонска мечта”. Култ-откъдето и да го погледнеш. Всички местни и пишещи  бяхме залегнали на снимачната площадка и  дебнехме  за блиц-интервю.  Чакахме безрезултатно с часове. Аз естествено най-простодушно си казах, че “ей току-що мина оттук” но никой не се върза. Той разбира се беше изчезнал яко дим из декорите на продукцията. Та така се наложи  да дочакаме официалната пресконференция няколко дни по-късно. Костурица е расов мъж и голям режисьор, но с журналистите се държа като сприхавo старче.  Попитах го дали е направил “Аризонска мечта”, за да се хареса на американците. Идиотски въпрос, но си имам оправдание- бях само на 20. Той побесня. Американците не харесаха филма. Горан Брегович не  е толкова висок, но за сметка на това ми даде две интервюта няколко години по-късно.  И не побесня. Благодарих му за музиката, която я намирам за доста наша.  Беше безсмислено – французите  си  я броят легално за тяхна. Припознаха я в момента, в който му дадоха поданство. Там не се церемонят с  егото на гениите.  Гъделичкат го с френския паспорт. И тъй като в една държава мястото за гениите-местни или приходящи е все пак  ограничено, френските си търсят нови паспорти. На тях им ги дава Русия. Актьорът Жерар Депардийо най-добре знае как стават тези работи.

Европейски злобари разправят, че на Балканите трябва да погъделичкаш някого, за да го разсмееш. Не е вярно. Хърватите измислят страхотни вицове.  Ето един за

СЛОВЕНИЯ

Местните власти предупреждават чужденците в никакъв случай да не разтягат акордеон там. Защото рискуват да ги арестуват за нарушаване на териториалните граници. Словения можеш да я минеш надлъж и нашир и да се върнеш обратно няколко пъти в рамките на един черногорски (тоест кратък) работен ден. Не знам дали  причината е в късите разстояния , но тамошните шофьори са едни от най-ужасните в света. И стават все по-нагли с всяка година. Но поне през нощта карат из осветени места. Ако пътуваш нощем из  южна Австрия, разбираш, че си влязъл внезапно в Словения само по уличното осветление.  Изведнъж ти “светва”  пред очите.  Добре, че е така,  иначе спокойно можеш да се  разбиеш в оградата на излишния  граничен пост. Не знам защо са го оставили. Може би за всеки случай. Словенците са практични и успешни. Едното не пречи на другото. Преди цяла Европа завиждаше на жизнения им стандарт. В момента държавата е пред фалит. Но пак им завиждат. Наглите шофьори са всъщност едни доволни и спокойни граждани. Почти като американските, но не толкова наивни.ЕДИН СТРАНЕН СРЪБСКИ ХЕЙТЪР ВЪРШЕЕ из сайта за бридж, който редовно посещавам.  Картите не ги разбира, обаче си има определена житейска мисия. И тя е да обижда американци. Нямам представа защо. Може да е преживял бомбардировките на  Белград. Та като попадне на янки тутакси започва да  крещи “Всичко е в ДНК” и поства следното клипче http://www.youtube.com/watch?v=_mWtWz_aGyk В него случайни минувачи удрят на камък защото  трябва да разпознават  основни американски символи и зловещо разбъркват световните физически и политически карти. Аз не знам дали журналистът не е направил преднамерена подборка (най-вероятно е) и мошенически монтаж(лесно изпълним). Но дори анкетата да е автентична, все си мисля, че на американците имат право да се подиграват самите американци.  Да не говорим, че всякакви генерализации са смехотворни и несправедливи. Най-малкото заради двата милиона образовани евреи в Ню Йорк. Освен това, ако пак срещна този този причудлива личност в нета, бих му казала следното:”- Целият проблем  е в твоето собствено ДНК. Ти явно не си  чувал за канцлер Бисмарк, който е казал следното:” Има едно особено провидение, което закриля пияниците, идиотите, децата и Съединените Американски Щати”

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s